Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Til songmeisteren etter «Morgonraudens hind»; ein salme av David. Min Gud, min Gud, kvi hev du forlate meg? Dei ord eg skrik ut, er langt burte frå mi frelsa.
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
Min Gud! eg ropar um dagen, og du svarar meg ikkje, og um natti, og eg fær ikkje tegja.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Og du er då heilag, du som bur yver Israels lovsongar.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
På deg leit våre feder; dei leit på deg, og du frelste deim.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Til deg ropa dei og slapp undan; på deg leit dei og vart ikkje til skammar.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
Men eg er ein makk og ikkje ein mann, ei spott for menneskje og vanvyrd av folk.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Alle som ser meg, spottar meg, rengjer munnen og rister på hovudet og segjer:
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
«Legg det på Herren! han frelse honom, han berge honom, sidan han hev hugnad i honom!»
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Ja, du er den som drog meg fram frå morslivet, som let meg kvila trygt ved morsbrjostet.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
På deg er eg kasta frå morslivet, frå morsfanget er du min Gud.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Ver ikkje langt burte frå meg! for trengsla er nær, for det finst ingen hjelpar.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Sterke uksar ringar meg inne, Basans stutar kringset meg.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
Dei spilar upp sitt gap imot meg, som ei flengjande og burande løva.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Eg er runnen ut som vatn, og alle mine bein skilst frå kvarandre; mitt hjarta hev vorte voks, smolte inst i mitt liv.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Mi kraft er uppturka som eit krusbrot, mi tunga kleimer seg til min gom, og du legg meg ned i daudens dust.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For hundar hev sanka seg um meg, ein hop av illmenne kringsett meg; dei hev gjenombora mine hender og mine føter.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
Eg kann telja alle mine bein; dei skodar til, dei ser på meg med lyst.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
Dei skifte mine klæde millom seg og kasta lut um min kjole.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Men du, Herre, ver ikkje langt burte, du min styrke, skunda deg å hjelpa meg!
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Fria mi sjæl frå sverdet, mi einaste frå hundevald!
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Frels meg frå løvegap, og frå villukse-horn - du bønhøyrer meg!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
Eg vil forkynna ditt namn for mine brør, midt i ålmugen vil eg lova deg.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
De som ottast Herren, lova honom, all Jakobs ætt, æra honom, og hav age for honom, all Israels ætt!
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For han hev ikkje vanvyrdt og ikkje stygst ved ein armings armodsdom, og ikkje løynt si åsyn for honom; men då han ropa til honom, høyrde han.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Frå deg kjem min lovsong i ein stor ålmuge; eg vil avgjera mine lovnader for deira augo som ottast honom.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
Dei audmjuke skal eta og verta mette; dei som søkjer Herren, skal lova honom. Dykkar hjarta live til æveleg tid!
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
Alle endarne av jordi skal koma det i hug og venda um til Herren, og alle heidninge-ætter skal tilbeda for di åsyn.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For riket høyrer Herren til, og han råder yver alle hedningarne.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
Alle rikmenner på jordi skal eta og tilbeda; for hans åsyn skal dei bøygja kne, alle dei som stig ned i dusti, og den som ikkje kann halda si sjæl i live.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
Etterkomarar skal tena honom; det skal verta fortalt um Herren til den komande ætt.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
Dei skal koma og forkynna hans rettferd for det folk som vert født, at han hev gjort det.
