Псалми 22

1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

Salmo di Davide, [dato] al Capo de' Musici, sopra Aielet-hassahar DIO mio, Dio mio, perchè mi hai lasciato? [Perchè stai] lontano dalla mia salute, [e dalle] parole del mio ruggire?

2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

O Dio mio, io grido di giorno, e tu non rispondi; Di notte ancora, e non ho posa alcuna.

3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

E pur tu [sei] il Santo, Il Permanente, le lodi d'Israele.

4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

I nostri padri si son confidati in te; Si son confidati [in te], e tu li hai liberati.

5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

Gridarono a te, e furon liberati; In te si confidarono, e non furon confusi.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Ma io [sono] un verme, e non un uomo; Il vituperio degli uomini, e lo sprezzato fra il popolo.

7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Chiunque mi vede, si beffa di me, [Mi] stende il labbro, [e] scuote il capo;

8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

[Dicendo: ] Egli si rimette nel Signore; liberilo dunque; Riscuotalo, poichè egli lo gradisce.

9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

Certo, tu [sei quel] che mi hai tratto fuor del seno; Tu mi hai affidato [da che io era] alle mammelle di mia madre.

10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Io fui gettato sopra te dalla matrice; Tu [sei] il mio Dio fin dal seno di mia madre.

11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

Non allontanarti da me; perciocchè l'angoscia [è] vicina, E non [vi è] alcuno che [mi] aiuti.

12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Grandi tori mi hanno circondato; Possenti tori di Basan mi hanno intorniato;

13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

Hanno aperta la lor gola contro a me, [Come] un leone rapace e ruggente.

14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Io mi scolo come acqua, E tutte le mie ossa si scommettono; Il mio cuore è come cera, [E] si strugge nel mezzo delle mie interiora.

15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Il mio vigore è asciutto come un testo, E la mia lingua è attaccata alla mia gola; Tu mi hai posto nella polvere della morte.

16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Perciocchè cani mi hanno circondato; Uno stuolo di maligni mi ha intorniato; Essi mi hanno forate le mani ed i piedi.

17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Io posso contar tutte le mie ossa; Essi mi riguardano, [e] mi considerano.

18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

Si spartiscono fra loro i miei vestimenti, E tranno la sorte sopra la mia vesta.

19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Tu dunque, Signore, non allontanarti; [Tu che sei la] mia forza, affrettati a soccorrermi.

20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Riscuoti l'anima mia dalla spada, L'unica mia dalla branca del cane.

21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Salvami dalla gola del leone, Ed esaudiscimi, [liberandomi] dalle corna de' liocorni.

22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Io racconterò il tuo Nome a' miei fratelli; Io ti loderò in mezzo della raunanza.

23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

[Voi] che temete il Signore, lodatelo; Glorificatelo [voi], tutta la progenie di Giacobbe; E [voi] tutta la generazione d'Israele, abbiate timor di lui.

24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

Perciocchè egli non ha sprezzata, nè disdegnata l'afflizione dell'afflitto; E non ha nascosta la sua faccia da lui; E quando ha gridato a lui, l'ha esaudito.

25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

Da te [io ho] l'argomento della mia lode in grande raunanza; Io adempirò i miei voti in presenza di quelli che ti temono.

26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

I mansueti mangeranno, e saranno saziati; Que' che cercano il Signore lo loderanno; Il vostro cuore viverà in perpetuo.

27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Tutte le estremità della terra ne avranno memoria, E si convertiranno al Signore; E tutte le nazioni delle genti adoreranno nel suo cospetto.

28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

Perciocchè al Signore [appartiene] il regno; Ed [egli è quel] che signoreggia sopra le genti.

29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Tutti i grassi della terra mangeranno ed adoreranno; [Parimente] tutti quelli che scendono nella polvere, E che non possono mantenersi in vita, s'inchineranno davanti a lui.

30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

La [lor] posterità gli servirà; Ella sarà annoverata per generazione al Signore.

31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

Essi verranno, ed annunzieranno la sua giustizia; [Ed] alla gente che ha da nascere ciò ch'egli avrà operato.