Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Pour la fin, pour le secours du matin, psaume de David. Dieu, mon Dieu, regardez-moi: pourquoi m’avez-vous délaissé? Les paroles de mes péchés sont loin de mon salut.
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
Mon Dieu, je crierai pendant le jour, et vous ne m’exaucerez pas: et pendant la nuit, et ce n’est point à moi une folie.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Mais vous, vous habitez dans un sanctuaire, vous la louange d’Israël.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
C’est en vous qu’ont espéré nos pères: ils ont espéré, et vous les avez délivrés.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Vers vous ils ont crié et ils ont été sauvés: en vous ils ont espéré, et ils n’ont point été confondus.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
Pour moi je suis un ver et non pas un homme; l’opprobre des hommes et l’abjection du peuple.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Tout ceux qui m’ont vu m’ont tourné en dérision: ils ont parlé du bout des lèvres, et ils ont secoué la tête.
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
Il a espéré dans le Seigneur, qu’il le délivre; qu’il le sauve, puisqu’il l’aime.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Cependant c’est vous qui m’avez tiré du sein de ma mère: vous êtes mon espérance depuis que je suçais les mamelles de ma mère.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
C’est sur vous que j’ai été posé, en sortant de son sein; depuis que j’étais dans les entrailles de ma mère, vous êtes mon Dieu.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Ne vous éloignez pas de moi:
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
De jeunes taureaux en grand nombre m’ont environné; des taureaux gras m’ont assiégé.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
Ils ont ouvert sur moi leur gueule comme un lion ravissant et rugissant.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Je me suis épanché comme de l’eau, et tous mes os se sont déboîtés. Mon cœur est devenu au dedans de moi comme une cire qui se fond.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Ma force s’est desséchée comme un têt, et ma langue s’est attachée à mon palais; et vous m’avez conduit à la poussière de la mort.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
Parce que des chiens nombreux m’ont environné; un conseil de méchants m’a assiégé: Ils ont percé mes mains et mes pieds:
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
Ils ont compté tous mes os. Ils m’ont eux-mêmes considéré et regardé attentivement.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
Ils se sont partagé mes vêtements, et sur ma robe ils ont jeté le sort.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Mais vous, Seigneur, n’éloignez pas votre secours de moi: voyez à ma défense.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Arrachez mon âme à l’épée à double tranchant; et mon unique de la main du chien.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Sauvez-moi de la gueule du lion; et ma faiblesse des cornes des licornes.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
Je raconterai votre nom à mes frères; je vous louerai au milieu de l’assemblée.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Vous qui craignez le Seigneur, louez-le; race entière de Jacob, glorifiez-le:
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
Que toute la race d’Israël le craigne, parce qu’il n’a pas méprisé ni dédaigné la supplication du pauvre; Et qu’il n’a point détourné sa face de moi, et que lorsque je criais vers lui, il m’a exaucé.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Devant vous sera ma louange dans une grande assemblée: je rendrai mes vœux en présence de ceux qui le craignent.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
Les pauvres mangeront et seront rassasiés; et ils loueront le Seigneur, ceux qui le recherchent; leurs cœurs vivront dans les siècles des siècles.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
Tous les confins de la terre se souviendront du Seigneur et se convertiront à lui: Et toutes les familles des nations adoreront en sa présence.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
Parce qu’au Seigneur appartient le règne; et que c’est lui qui dominera sur les nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
Tous les riches de la terre ont mangé et ont adoré: en sa présence tomberont tous ceux qui descendent dans la terre.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
Et mon âme vivra pour lui; et ma postérité le servira.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
La génération qui doit venir sera annoncée au Seigneur; et les cieux annonceront sa justice au peuple qui naîtra, et qu’a fait le Seigneur.
