Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Au maître-chantre. — Sur «Biche de l'aurore». — Psaume de David. Mon Dieu, mon Dieu, pourquoi m'as-tu abandonné Pourquoi restes-tu loin, sans me secourir, Sans écouter mon gémissement?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
Mon Dieu, je crie le jour, — et tu ne réponds pas; La nuit — et je n'ai point de repos.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Cependant, tu es le Saint, Dont le trône est environné des louanges d'Israël.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
C'est en toi que se sont confiés nos pères; Ils ont eu confiance, et tu les as délivrés.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Ils ont crié vers toi, et ils ont été sauvés. Ils se sont confiés en toi, et ils n'ont pas été déçus.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
Mais moi, je suis un ver de terre et non un homme, L'opprobre des hommes et le méprisé du peuple.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Tous ceux qui me voient se moquent de moi; Ils ricanent, ils hochent la tête en disant:
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
«Qu'il se repose sur l'Éternel, et l'Éternel le délivrera; Il le sauvera, puisqu'il a mis en lui son affection!»
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Oui, c'est toi qui m'as tiré du sein de ma mère, Et qui m'as fait reposer en paix dans ses bras.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
J'ai été remis entre tes mains dès ma naissance; Dès le sein de ma mère, tu as été mon Dieu.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Ne t'éloigne pas de moi, quand la détresse est proche, Quand il n'y a personne pour me secourir!
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
De nombreux taureaux sont autour de moi; Les robustes taureaux de Basan m'enveloppent.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
Mes ennemis ouvrent leur bouche contre moi, Comme un lion qui déchire et rugit.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Je suis comme l'eau qui s'écoule, Et tous mes os se sont disjoints; Mon coeur est comme la cire: Il se fond dans mes entrailles.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Ma vigueur est desséchée comme la brique; Ma langue s'attache à mon palais, Et tu m'as couché dans la poussière de la mort.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
Car des chiens m'ont environné; Une bande de malfaiteurs m'a entouré; Ils ont percé mes mains et mes pieds.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
Je pourrais compter tous mes os! Mes ennemis me regardent et m'observent:
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
Ils partagent entre eux mes vêtements, Et ils tirent ma robe au sort.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Toi donc, ô Éternel, ne t'éloigne pas! Toi qui es ma force, accours à mon aide!
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Délivre mon âme de l'épée, Ma vie, de la dent des chiens!
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Sauve-moi de la gueule du lion Et des cornes des buffles! Oui, tu m'as exaucé!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
J'annoncerai ton nom à mes frères; Je te louerai au milieu de l'assemblée.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Vous qui craignez l'Éternel, louez-le; Vous tous, race de Jacob, glorifiez-le; Craignez-le, vous tous, race d'Israël!
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
Car il n'a point méprisé, il n'a pas dédaigné la misère de l'affligé. Il n'a pas détourné de lui son visage; Mais il l'a exaucé quand il criait vers lui.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Tu seras loué par moi dans la grande assemblée; J'accomplirai mes voeux en présence de ceux qui te craignent.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
Les malheureux mangeront et seront rassasiés; Ceux qui recherchent l'Éternel le loueront. Que leur coeur revienne à la vie pour toujours!
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
Tous les peuples de la terre se souviendront de l'Éternel, Et ils reviendront à lui; Toutes les familles des nations se prosterneront devant sa face;
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
Car le règne appartient à l'Éternel, Et il domine sur les nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
Oui, tous les puissants de la terre se prosterneront devant lui. Tous ceux qui descendent dans la poussière, Ceux qui sont près d'expirer, s'inclineront devant lui.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
La postérité le servira; On parlera du Seigneur aux générations futures:
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
Elles viendront et proclameront sa justice. Au peuple qui naîtra, elles annonceront ce qu'il a fait!
