Псалми 22

1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

Jusqu'à la Fin, pour la prière du matin, psaume de David. Ô Dieu, ô mon Dieu, regarde-moi; pourquoi m'as-tu délaissé? la voix de mes péchés a fait fuir mon salut.

2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

Ô mon Dieu, je crierai vers toi le jour, et tu ne m'exauceras point; je crierai la nuit, et ce n'est point folie à moi.

3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

Mais toi, gloire d'Israël, tu résides au lieu saint.

4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

Nos pères ont espéré en toi; ils ont espéré, et tu les as délivrés.

5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

Ils ont crié vers toi, et ils ont été sauvés; ils ont espéré en toi, et n'ont point été confondus.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

Mais moi je suis un ver de terre et non un homme; opprobre des hommes et mépris du peuple.

7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

Tous ceux qui m'ont vu se sont moqués de moi; ils ont murmuré entre leurs lèvres, ils ont secoué la tête.

8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

(Ils ont dit): Il a mis son espoir en Dieu, que le Seigneur le sauve; qu'il le délivre, puisqu'il se complaît en lui.

9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

C'est toi, il est vrai, qui m'as tiré des entrailles de ma mère; et, à sa mamelle, j'espérais en toi.

10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Aussitôt sorti de son sein, j'ai été livré à toi; tu es mon Dieu dès le sein de ma mère.

11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

Ne t'éloigne point de moi; car l'affliction est proche, et nul ne me porte secours.

12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Une multitude de jeunes taureaux m'investissent, des bœufs robustes m'ont entouré,

13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

Et ont ouvert contre moi leur bouche, comme un lion ravisseur et rugissant.

14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

Je me suis répandu comme de l'eau; tous mes os ont été dispersés; mon cœur dans ma poitrine est devenu comme de la cire liquide.

15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

Ma force s'est desséchée comme la brique; ma langue s'est collée à mon palais, et tu m'as poussé dans la poussière de la mort.

16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

Une multitude de chiens m'ont entouré; la synagogue des pervers m'assiège; ils m'ont percé les pieds et les mains,

17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

Ils ont compté mes os; ils m'ont observé et surveillé.

18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

Ils se sont partagé mes vêtements, et ils ont tiré ma robe au sort.

19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Et toi, ô Seigneur, n'éloigne pas de moi ton secours, songe à ma défense.

20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Délivre mon âme du glaive; délivre de la griffe des chiens mon unique.

21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Tire-moi de la gueule du lion, et sauve ma faiblesse de la corne des licornes.

22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

Je célébrerai ton nom parmi mes frères; Je te chanterai au milieu de l'église.

23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Ô vous qui craignez le Seigneur, louez-le; et toi, peuple de Jacob, glorifie-le. Que toute la race d'Israël le craigne,

24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

Parce qu'il n'a ni méprisé ni rebuté la prière des pauvres; parce qu'il n'a point détourné de moi son visage; parce qu'il m'a exaucé quand j'ai crié vers lui.

25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

Tu seras ma louange dans la grande église; j'accomplirai mes vœux devant tous ceux qui te craignent.

26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

Les pauvres mangeront, et ils seront rassasiés; et ceux qui cherchent le Seigneur le loueront; leurs cœurs vivront dans tous les siècles des siècles.

27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

Et jusqu'aux confins de la terre on se souviendra du Seigneur; on se convertira à lui; toutes les tribus des Gentils se prosterneront devant lui pour l'adorer.

28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

Car la royauté appartient au Seigneur; il régnera sur les nations.

29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

Tous les riches de la terre ont mangé et adoré; tous ceux qui descendent en la terre tomberont devant lui. Que mon âme aussi vive pour lui,

30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

Toute ma postérité le servira. La génération future sera annoncée au Seigneur;

31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

On fera connaître sa justice au peuple qui doit naître, et que le Seigneur s'est préparé.