Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Veisuunjohtajalle; veisataan kuin: "Aamuruskon peura"; Daavidin virsi. Jumalani, Jumalani, miksi minut hylkäsit? Miksi olet kaukana, et auta minua, et kuule valitukseni sanoja?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
Jumalani, minä huudan päivällä, mutta sinä et vastaa, ja yöllä, enkä voi vaieta.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Ja kuitenkin sinä olet Pyhä, jonka istuin on Israelin kiitosvirtten keskellä.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
Meidän isämme luottivat sinuun, he luottivat, ja sinä pelastit heidät.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
He huusivat sinua ja pelastuivat; he luottivat sinuun eivätkä tulleet häpeään.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
Mutta minä olen mato enkä ihminen, ihmisten pilkka ja kansan hylky.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Kaikki, jotka minut näkevät, pilkkaavat minua, levittelevät suutansa, nyökyttävät ilkkuen päätään:
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
"Jätä asiasi Herran haltuun. Hän vapahtakoon hänet, hän pelastakoon hänet, koska on häneen mielistynyt."
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Sinähän vedit minut äitini kohdusta, sinä annoit minun olla turvassa äitini rinnoilla;
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
sinun huomaasi minä olen jätetty syntymästäni saakka, sinä olet minun Jumalani hamasta äitini kohdusta.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Älä ole minusta kaukana, sillä ahdistus on läsnä, eikä auttajaa ole.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Minua saartavat väkevät sonnit, Baasanin härät piirittävät minut,
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
avaavat kitansa minua vastaan, niinkuin raatelevat, kiljuvat leijonat.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Niinkuin vesi minä olen maahan vuodatettu; kaikki minun luuni ovat irti toisistansa; minun sydämeni on niinkuin vaha, se on sulanut minun rinnassani.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Minun voimani on kuivettunut kuin saviastian siru, ja kieleni tarttuu suuni lakeen, ja sinä lasket minut alas kuoleman tomuun.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
Sillä koirat minua piirittävät, pahain parvi saartaa minut, minun käteni ja jalkani, niinkuin jalopeurat.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
Minä voin lukea kaikki luuni; he katselevat minua ilkkuen;
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
he jakavat keskenänsä minun vaatteeni ja heittävät minun puvustani arpaa.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Mutta sinä, Herra, älä ole kaukana, sinä, minun väkevyyteni, riennä avukseni.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Vapahda minun sieluni miekasta, minun ainokaiseni koirain kynsistä.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Pelasta minut jalopeuran kidasta, villihärkäin sarvista-vastaa minulle.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
Minä julistan sinun nimeäsi veljilleni, ylistän sinua seurakunnan keskellä.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Te, jotka pelkäätte Herraa, ylistäkää häntä. Kunnioittakaa häntä, kaikki Jaakobin siemen, kaikki Israelin siemen, peljätkää häntä.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
Sillä hän ei halveksi kurjan kärsimystä, ei katso sitä ylen, eikä kätke häneltä kasvojansa, vaan kuulee hänen avuksihuutonsa.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Sinusta on minun ylistyslauluni suuressa seurakunnassa; minä täytän lupaukseni häntä pelkääväisten edessä.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
Nöyrät saavat syödä ja tulevat ravituiksi; ne, jotka etsivät Herraa, ylistävät häntä. Teidän sydämenne on elävä iankaikkisesti.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
Kaikki maan ääret muistavat tämän ja palajavat Herran tykö; kaikki pakanain sukukunnat kumartavat häntä;
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
sillä Herran on kuninkuus, ja hän on hallitseva pakanoita.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
Kaikki maan mahtavat syövät ja kumartavat; hänen edessään polvistuvat kaikki, jotka mullan alle astuvat eivätkä voi elossa pysyä.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
Jälkeentulevaiset palvelevat häntä, tuleville polville kerrotaan Herrasta.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
He tulevat ja julistavat vastedes syntyvälle kansalle hänen vanhurskauttaan, että hän on tämän tehnyt.
