Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Davidin Psalmi, edelläveisaajalle, peurasta, jota varhain väijytään. Minun Jumalani, minun Jumalani! miksis minun hylkäsit? minä parun, vaan minun apuni on kaukana.
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
Minun Jumalani! päivällä minä huudan, ja et sinä vastaa, ja en yölläkään vaikene.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Sinä olet pyhä, joka asut Israelin kiitoksessa.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
Meidän isämme toivoivat sinuun: ja kuin he toivoivat, niin sinä vapahdit heitä.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Sinua he huusivat, ja vapahdettiin: sinuun he turvasivat, ja ei tulleet häpiään.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
Mutta minä olen mato ja en ihminen, ihmisten pilkka ja kansan ylönkatse.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Kaikki, jotka minun näkevät, häpäisevät minua: he vääristelevät huuliansa ja päätänsä vääntelevät.
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
Hän valittaa Herralle, hän vapahtakoon hänen: hän auttakoon häntä, jos hän mielistyy häneen.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Sillä sinä olet minun vetänyt ulos äitini kohdusta: sinä olit minun turvani, ollessani vielä äitini rinnalla.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
Sinun päälles minä olen heitetty äitini kohdusta: sinä olet minun Jumalani hamasta äitini kohdusta.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Älä ole kaukana minusta; sillä ahdistus on läsnä, ja ei ole auttajaa,
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Suuret mullit ovat minun piirittäneet, lihavat härjät kiertäneet minun ympäri.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
Kitansa avasivat he minua vastaan, niinkuin raateleva ja kiljuva jalopeura.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Minä olen kaadettu ulos niinkuin vesi, ja luuni ovat kaikki hajoitetut: minun sydämeni on niinkuin salattu vedenvaha ruumiissani.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Minun voimani on kuivettunut niinkuin kruusin muru, ja minun kieleni tarttuu suuni lakeen; ja sinä panet minun kuoleman tomuun.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
Sillä koirat ovat minun piirittäneet: julmain parvi saartain lävistänyt kuin jalopeura käteni ja jalkani.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
Minä lukisin kaikki minun luuni; mutta he katselivat ja näkivät ihastuksensa minusta.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
He jakavat itsellensä minun vaatteeni ja heittävät hameestani arpaa.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Mutta sinä, Herra, älä ole kaukana! minun väkevyyteni, riennä avukseni!
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Pelasta minun sieluni miekasta, ja ainokaiseni koirilta.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Vapahda minua jalopeuran suusta, ja päästä minua yksisarvillisista.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
Minä saarnaan sinun nimeäs veljilleni: minä ylistän sinua seurakunnassa.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Ylistäkäät Herraa te, jotka häntä pelkäätte: koko Jakobin siemen kunnioittakoon häntä, ja kavahtakoon häntä kaikki Israelin siemen!
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
Sillä ei hän hyljännyt eikä katsonut ylön köyhän raadollisuutta, eikä kääntänyt kasvojansa hänestä pois; vaan kuin se häntä huusi, kuuli hän sitä.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Sinua minä ylistän suuressa seurakunnassa: minä maksan lupaukseni heidän edessänsä, jotka häntä pelkäävät.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
Raadolliset syövät ja ravitaan, ja jotka Herraa etsivät, pitää häntä ylistämän: teidän sydämenne pitää elämän ijankaikkisesti.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
Kaikki maailman ääret muistakaan ja kääntykään Herran tykö, ja kumartakaan sinun edessäs kaikki pakanain sukukunnat.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
Sillä Herralta on valtakunta, ja hän vallitsee pakanoita.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
Kaikki lihavat maan päällä pitää syömän ja kumartaman, hänen edessänsä polviansa notkistaman kaikki, jotka tomussa makaavat ja jotka surussansa elävät.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
Hänen pitää saaman siemenen, joka häntä palvelee: Herrasta pitää ilmoitettaman lasten lapsiin.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
He tulevat ja hänen vanhurskauttansa saarnaavat syntyvälle kansalle, että hän sen tekee.
