Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
To the chief Musician upon Aijeleth Shahar, A Psalm of David. My God, my God, why hast thou forsaken me? [why art thou so far] from helping me, [and from] the words of my roaring?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
O my God, I cry in the day-time, but thou hearest not; and in the night season, and am not silent.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
But thou [art] holy, [O thou] that inhabitest the praises of Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
Our fathers trusted in thee: they trusted, and thou didst deliver them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
They cried to thee, and were delivered: they trusted in thee, and were not confounded.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But I [am] a worm, and no man; a reproach of men, and despised by the people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All they that see me deride me: they shoot out the lip, they shake the head, [saying],
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
He trusted on the LORD [that] he would deliver him: let him deliver him, seeing he delighted in him.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
But thou [art] he that brought me forth into life: thou didst make me hope [when I was] upon my mother's breasts.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
I was cast upon thee from my birth: thou [art] my God from the time I was born.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Be not far from me; for trouble [is] near; for [there is] none to help.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many bulls have compassed me: strong [bulls] of Bashan have beset me round.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They gaped upon me [with] their mouths, [as] a ravening and a roaring lion.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
I am poured out like water, and all my bones are out of joint: my heart is like wax; it is melted in the midst of my bowels.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
My strength is dried up like a potsherd; and my tongue cleaveth to my jaws; and thou hast brought me into the dust of death.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For dogs have compassed me: the assembly of the wicked have inclosed me: they pierced my hands and my feet.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
I may number all my bones: they look [and] stare upon me.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They part my garments among them, and cast lots upon my vesture.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But be not thou far from me, O LORD: O my strength, haste thee to help me.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliver my soul from the sword; my darling from the power of the dog.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save me from the lion's mouth: for thou hast heard me from the horns of the unicorns.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I will declare thy name to my brethren: in the midst of the congregation will I praise thee.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Ye that fear the LORD, praise him; all ye the seed of Jacob, glorify him; and fear him, all ye the seed of Israel.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For he hath not despised nor abhorred the affliction of the afflicted; neither hath he hid his face from him; but when he cried to him, he heard.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
My praise [shall be] of thee in the great congregation: I will pay my vows before them that fear him.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The meek shall eat and be satisfied: they shall praise the LORD that seek him: your heart shall live for ever.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
All the ends of the world shall remember and turn to the LORD: and all the kindreds of the nations shall worship before thee.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For the kingdom [is] the LORD'S: and he [is] the governor among the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All [they that are] fat upon earth shall eat and worship: all they that go down to the dust shall bow before him: and none can keep alive his own soul.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
A seed shall serve him; it shall be accounted to the LORD for a generation.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
They shall come, and shall declare his righteousness to a people that shall be born, that he hath done [this].
