Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
To the Chief Musician. On "the Hind of the Dawn." A Melody of David. My GOD, my GOD, why hast thou forsaken me? Far from saving me, The words of my loud lamentation?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
My God! I keep crying—By day, and thou dost not answer, and, By night, and there is no rest for me.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
But, thou, art holy, Who inhabitest the praises of Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
In thee, trusted our fathers, They trusted, and thou didst deliver them;
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Unto thee, made they outcry, and escaped, In thee, they trusted, and had not turned pale.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But, I, am a worm and no one, a reproach of men, and despised of a people;
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All that see me, laugh at me, —They open wide the mouth, They shake the head: —
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
He should trust in Yahweh—let him deliver him, —Let him rescue him, seeing he delighteth in him.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
For, thou, art he that severed me from the womb, he that caused me to trust, upon the breasts of my mother;
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
Upon thee, was I cast from the time I was born, From the womb of my mother, my GOD, hast thou been.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Be not far from me, for, distress, is near, For there is none to help.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many bulls have surrounded me, Strong oxen of Bashan, have enclosed me;
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They have opened wide against me their mouth, A lion rending and roaring.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Like water, am I poured out, and, put out of joint, are all my bones, —My heart, hath become, like wax, it is melted in the midst of my body;
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Dried as a potsherd, is my strength, And, my tongue, is made to cleave to my gums, And, in the dust of death, wilt thou lay me.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For dogs have surrounded me, —An assembly of evil doers, have encircled me, They have pierced my hands and my feet,
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
I may tell all my bones, They, look for—they behold me!
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They part my garments among them, and, for my vestment, they cast lots.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But, thou, O Yahweh, be not far off, O my help! to aid me, make haste;
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Rescue, from the sword, my life, from the power of the dog, my solitary self:
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save me from the mouth of the lion, —Yea, from the horns of wild beasts, hast thou delivered me.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I will declare thy Name unto my brethren, —In the midst of the convocation, will I praise thee.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Ye that revere Yahweh, praise him, All ye the seed of Jacob, glorify him, And, stand in awe of him, all ye seed of Israel.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For he hath not despised nor abhorred the humbling of the patient one, neither hath he hid his face from him, but, when he cried for help unto him, he heard.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Of thee, is my praise in the great convocation, My vows, will I pay, before them who revere him.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The patient wronged-ones shall eat and be satisfied, They shall praise Yahweh, who are seekers of him, Let your heart live for aye.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
All the ends of the earth, will remember and turn to Yahweh, Yea all the families of the nations, will bow themselves down before thee,
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For, to Yahweh, belongeth the kingdom, And One to Rule over the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All the great ones of the earth, shall eat and bow down, Before him shall kneel, all that go down to the dust, Even he who had not kept alive, his own soul!
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
My seed, shall serve him, It shall be recounted, of the Lord, to a generation that shall come:
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
That his righteousness may be declared to a people to be born, That he wrought with effect!
