Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
“For the leader of the music. To the tune of “The hind of the morning.” A psalm of David.” My God, my God! why hast thou forsaken me? Why so far from mine aid, and from the words of my cry?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
O my God! I cry during the day, but thou hearest not; In the night also, but I have no rest.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
And yet thou art holy, Dwelling amid the praises of Israel!
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
Our fathers trusted in thee; They trusted, and thou didst save them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
They called upon thee, and were delivered; They trusted in thee, and were not put to shame.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But I am a worm, and not a man; The reproach of men, and the scorn of the people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All who see me scoff at me; They open wide the lips; they shake the head.
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
“He trusted in the LORD, let him help him; Let him deliver him, since he delighted in him!”
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Surely thou art he that didst bring me into the world; Thou didst make me lie secure upon my mother's breast!
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
Upon thee have I cast myself from my birth; Thou hast been my God from my earliest breath!
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Oh, be not far from me, for trouble is near; For there is none to help!
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many bulls surround me; Strong bulls of Bashan close me in on every side.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They open their mouths wide against me, Like a ravening and roaring lion.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
I am poured out like water, And all my bones are out of joint; My heart is become like wax; It melteth in my bosom.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
My strength is dried up like an earthen vessel, And my tongue cleaveth to my jaws; Thou hast brought me to the dust of death!
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For dogs have surrounded me; Bands of evil-doers have encompassed me, —Like lions my hands and my feet.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
I can count all my bones; They gaze, and feast their eyes upon me.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They divide my garments among them, And for my vesture they cast lots.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But be not thou far from me, O LORD! O my strength! make haste to mine aid!
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliver my life from the sword; My blood from the power of the dog;
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save me from the lion's mouth; Shield me from the horns of the buffaloes!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I will proclaim thy name to my brethren; In the midst of the congregation will I praise thee.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Praise him, ye worshippers of Jehovah! Extol him, all ye race of Jacob. And fear him, all ye race of Israel!
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For he hath not despised nor abhorred the misery of the afflicted. Nor hath he hid his face from him; But when he cried unto him, he heard.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
My praise shall be of thee in the great congregation; I will pay my vows before them that fear him!
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The afflicted shall eat, and be satisfied; They that seek the LORD shall praise him; Your hearts shall be glad for ever and ever!
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
All the ends of the earth shall remember, and turn to Jehovah; All the families of the nations shall worship before thee!
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For the kingdom is Jehovah's; He is the governor of the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All the rich of the earth shall eat and worship; Before him shall they also bow, who are going down to the dust, Who cannot keep themselves alive.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
The future generation shall serve him; The race which is to come shall hear of Jehovah.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
They shall come, and declare his righteousness; His mighty deeds to the people that shall be born.
