Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
[For the Chief Musician; set to "The Doe of the Morning." A Psalm by David.] My God, my God, why have you forsaken me? Why are you so far from helping me, and from the words of my groaning?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
My God, I cry in the daytime, but you do not answer; in the night season, and am not silent.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
But you are holy, you who inhabit the praises of Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
Our fathers trusted in you. They trusted, and you delivered them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
They cried to you, and escaped. They trusted in you, and were not put to shame.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But I am a worm, and no man; scorned by people and despised by the people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All those who see me mock me. They insult me with their lips. They shake their heads, saying,
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
"He trusts in the LORD; let him deliver him. Let him rescue him, since he delights in him."
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
But you brought me out of the womb. You made me trust at my mother's breasts.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
I was thrown on you from my mother's womb. You are my God since my mother bore me.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Do not be far from me, for trouble is near. For there is none to help.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many bulls have surrounded me. Mighty ones of Bashan have encircled me.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They open their mouths wide against me, like a lion tearing prey and roaring.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
I am poured out like water, and all my bones are out of joint. My heart is like wax; it is melted within me.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
My strength is dried up like a potsherd, and my tongue sticks to the roof of my mouth; and you have brought me into the dust of death.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For many dogs have surrounded me. A company of evildoers have enclosed me. They have pierced my hands and my feet.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
I can count all of my bones. They look and stare at me.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They divide my clothes among themselves, and for my clothing they cast a lot.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But do not be far off, LORD. You are my help: hurry to help me.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliver my soul from the sword, my precious life from the power of the dog.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save me from the lion's mouth. Yes, from the horns of the wild oxen, you have answered me.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I will declare your name to my brothers. In the midst of the assembly I will praise you.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
You who fear the LORD, praise him. All you descendants of Jacob, glorify him. Revere him, all you descendants of Israel.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For he has not despised or detested the affliction of the afflicted, nor has he hidden his face from him; but when he cried to him, he heard.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Of you comes my praise in the great assembly. I will pay my vows before those who fear him.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The humble shall eat and be satisfied. They shall praise the LORD who seek after him. Let your hearts live forever.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
Every part of the earth shall remember and turn to the LORD, and all the families of the nations shall worship before you.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For the kingdom is the LORD's, and he is the ruler over the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All the prosperous of the earth shall eat and worship. All those who go down to the dust shall bow before him; and my soul shall live for him.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
Posterity shall serve him. Future generations shall be told about the LORD.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
They shall come and shall declare his righteousness to a people that shall be born, for he has done it.
