Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
TO THE OVERSEER. [SET] ON “DOE OF THE MORNING.” A PSALM OF DAVID. My God, My God, why have You forsaken Me? Far from My salvation, The words of My roaring?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
My God, I call by day, and You do not answer, And by night, and am not silent.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
And You [are] holy, Sitting—the Praise of Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
In You our fathers trusted; They trusted, and You deliver them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
To You they cried, and were delivered, In You they trusted, and were not disappointed.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
And I [am] a worm, and no man, A reproach of man, and despised of the people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All beholding Me mock at Me, They make free with the lip—shake the head,
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
“Roll to YHWH, He delivers Him, He delivers Him, for He delighted in Him.”
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
For You [are] He bringing Me forth from the womb, Causing Me to trust, On the breasts of My mother.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
On You I have been cast from the womb, From the belly of My mother You [are] My God.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Do not be far from Me, For adversity is near, for there is no helper.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many bulls have surrounded Me, Mighty ones of Bashan have surrounded Me,
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They have opened their mouth against Me, A lion tearing and roaring.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
I have been poured out as waters, And all my bones have separated themselves, My heart has been like wax, It is melted in the midst of My bowels.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
My power is dried up as an earthen vessel, And My tongue is cleaving to My jaws.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
And You appoint Me to the dust of death, For dogs have surrounded Me, A company of evildoers has surrounded Me, Piercing My hands and My feet.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
I count all My bones—they look expectingly, They look on Me,
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They apportion My garments to themselves, And they cause a lot to fall for My clothing.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
And You, O YHWH, do not be far off, O My strength, hurry to help Me.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliver My soul from the sword, My only one from the paw of a dog.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save Me from the mouth of a lion And You have answered Me from the horns of the high places!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I declare Your Name to My brothers, In the midst of the assembly I praise You.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
You who fear YHWH, praise Him, All the seed of Jacob, honor Him, And be afraid of Him, all you seed of Israel.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For He has not despised, nor detested, The affliction of the afflicted, Nor has He hidden His face from Him, And in His crying to Him He hears.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Of You My praise [is] in the great assembly. I complete My vows before His fearers.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The humble eat and are satisfied, Those seeking Him praise YHWH, Your heart lives forever.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
Remember and return to YHWH, Do all the ends of the earth, And bow themselves before You, Do all families of the nations,
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For to YHWH [is] the kingdom, And He is ruling among nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
And the fat ones of earth have eaten, And they bow themselves, All going down to dust bow before Him, And he [who] has not revived his soul.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
A seed serves Him, It is declared of the Lord to the generation.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
They come and declare His righteousness, To a people that is born, that He has made!
