Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
“To the chief musician upon Ayeleth-hashachar, a psalm of David.” My God, my God, why hast thou forsaken me? why art thou so far from saving me, and from the words of my loud complaint?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
O my God! I call in the day-time, but thou answerest not; and in the night I find no rest.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
But thou art holy, O thou that dwellest amidst the praises of Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
In thee did our fathers trust: they trusted, and thou didst deliver them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Unto thee they cried, and were delivered: in thee they trusted, and were not put to shame.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But I am a worm, and not a man, a reproach of men, and despised of people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All those who see me laugh me to scorn: they draw open their lips, they shake their head, [saying, ]
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
“Let him throw himself on the Lord, that he may deliver him: he will save him, for he delighteth in him.”
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Yea, thou art he that took me from the womb: thou hast been my trust when I hung on my mother's breasts.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
Upon thee was I cast from my birth: from my mother's womb art thou my God.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Oh be not far from me [now]; for distress is near; for there is none to help.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many steers have encompassed me: the strong bulls of Bashan have beset me round.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They have opened wide against me their mouth, [as] a ravenous and roaring lion.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Like water am I poured out, and all my bones are disjointed: my heart is become like wax, it is melted in the midst of my entrails.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Like a potsherd is my strength dried up; and my tongue cleaveth to my palate; and into the dust of death hast thou laid me down.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For dogs have encompassed me; the assembly of the wicked have enclosed me: like lions [they threaten] my hands and my feet.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
I may number all my bones: [while] they stare and look upon me.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They divide my clothes among themselves, and for my garment do they cast lots.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But thou, O Lord, be not far from me: O [thou who art] my strength, hasten to my aid.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliver from the sword my life, from the power of the dog my solitary soul.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save me from the lion's mouth; as thou hast answered me from the horns of the reem.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I will relate thy name unto my brethren: in the midst of the congregation will I praise thee.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Ye that fear the Lord, praise him; all ye the seed of Jacob, glorify him; and be in dread of him, all ye the seed of Israel.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For he hath not despised nor abhorred the affliction of the poor; neither hath he hidden his face from him; but when he cried unto him, he heard.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
Of thee shall be my praise in a great assembly: my vows will I pay in the presence of those who fear him.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The meek shall eat and be satisfied; they who seek him shall praise the Lord: may your heart live for ever.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
All the ends of the world shall remember and return unto the Lord: and all the families of the nations shall bow themselves down before thee.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For the kingdom is the Lord's, and he governeth the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All they that eat the fat of the earth shall bow themselves down; before him shall bend the knee all that are going down into the dust; for none can keep alive his own soul.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
Distant ages shall serve him; there shall be related of the Lord unto future generations.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
They will come, and will tell his righteousness unto a people yet unborn, that he hath done this.
