Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
For the Leader; upon Aijeleth ha-Shahar. A Psalm of David. My God, my God, why hast Thou forsaken me, and art far from my help at the words of my cry?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
O my God, I call by day, but Thou answerest not; and at night, and there is no surcease for me.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Yet Thou art holy, O Thou that art enthroned upon the praises of Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
In Thee did our fathers trust; they trusted, and Thou didst deliver them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
Unto Thee they cried, and escaped; in Thee did they trust, and were not ashamed.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But I am a worm, and no man; a reproach of men, and despised of the people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All they that see me laugh me to scorn; they shoot out the lip, they shake the head:
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
'Let him commit himself unto the LORD! let Him rescue him; let Him deliver him, seeing He delighteth in him.'
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
For Thou art He that took me out of the womb; Thou madest me trust when I was upon my mother's breasts.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
Upon Thee I have been cast from my birth; Thou art my God from my mother's womb.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Be not far from me; for trouble is near; for there is none to help.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many bulls have encompassed me; strong bulls of Bashan have beset me round.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They open wide their mouth against me, as a ravening and a roaring lion.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
I am poured out like water, and all my bones are out of joint; my heart is become like wax; it is melted in mine inmost parts.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
My strength is dried up like a potsherd; and my tongue cleaveth to my throat; and Thou layest me in the dust of death.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For dogs have encompassed me; a company of evil-doers have inclosed me; like a lion, they are at my hands and my feet.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
I may count all my bones; they look and gloat over me.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They part my garments among them, and for my vesture do they cast lots.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But Thou, O LORD, be not far off; O Thou my strength, hasten to help me.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliver my soul from the sword; mine only one from the power of the dog.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save me from the lion's mouth; yea, from the horns of the wild-oxen do Thou answer me.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I will declare Thy name unto my brethren; in the midst of the congregation will I praise Thee.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
'Ye that fear the LORD, praise Him; all ye the seed of Jacob, glorify Him; and stand in awe of Him, all ye the seed of Israel.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For He hath not despised nor abhorred the lowliness of the poor; neither hath He hid His face from him; but when he cried unto Him, He heard.'
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
From Thee cometh my praise in the great congregation; I will pay my vows before them that fear Him.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
Let the humble eat and be satisfied; let them praise the LORD that seek after Him; may your heart be quickened for ever!
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
All the ends of the earth shall remember and turn unto the LORD; and all the kindreds of the nations shall worship before Thee.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For the kingdom is the LORD'S; and He is the ruler over the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All the fat ones of the earth shall eat and worship; all they that go down to the dust shall kneel before Him, even he that cannot keep his soul alive.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
A seed shall serve him; it shall be told of the Lord unto the next generation.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
They shall come and shall declare His righteousness unto a people that shall be born, that He hath done it.
