Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Unto the end, for the morning protection, a psalm for David. O God my God, look upon me: why hast thou forsaken me? Far from my salvation are the words of my sins.
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
O my God, I shall cry by day, and thou wilt not hear: and by night, and it shall not be reputed as folly in me.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
But thou dwellest in the holy place, the praise of Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
In thee have our fathers hoped: they have hoped, and thou hast delivered them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
They cried to thee, and they were saved: they trusted in thee, and were not confounded.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But I am a worm, and no man: the reproach of men, and the outcast of the people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All they that saw me have laughed me to scorn: they have spoken with the lips, and wagged the head.
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
He hoped in the Lord, let him deliver him: let him save him, seeing he delighteth in him.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
For thou art he that hast drawn me out of the womb: my hope from the breasts of my mother.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
I was cast upon thee from the womb. From my mother’s womb thou art my God,
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Depart not from me. For tribulation is very near: for there is none to help me.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many calves have surrounded me: fat bulls have besieged me.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They have opened their mouths against me, as a lion ravening and roaring.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
I am poured out like water; and all my bones are scattered. My heart is become like wax melting in the midst of my bowels.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
My strength is dried up like a potsherd, and my tongue hath cleaved to my jaws: and thou hast brought me down into the dust of death.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For many dogs have encompassed me: the council of the malignant hath besieged me. They have dug my hands and feet.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
They have numbered all my bones. And they have looked and stared upon me.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They parted my garments amongst them; and upon my vesture they cast lots.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But thou, O Lord, remove not thy help to a distance from me; look towards my defence.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliver, O God, my soul from the sword: my only one from the hand of the dog.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save me from the lion’s mouth; and my lowness from the horns of the unicorns.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I will declare thy name to my brethren: in the midst of the church will I praise thee.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Ye that fear the Lord, praise him: all ye the seed of Jacob, glorify him.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
Let all the seed of Israel fear him: because he hath not slighted nor despised the supplication of the poor man. Neither hath he turned away his face from me: and when I cried to him he heard me.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
With thee is my praise in a great church: I will pay my vows in the sight of them that fear him.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The poor shall eat and shall be filled: and they shall praise the Lord that seek him: their hearts shall live for ever and ever.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
All the ends of the earth shall remember, and shall be converted to the Lord: And all the kindreds of the Gentiles shall adore in his sight.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For the kingdom is the Lord’s; and he shall have dominion over the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All the fat ones of the earth have eaten and have adored: all they that go down to the earth shall fall before him.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
And to him my soul shall live: and my seed shall serve him.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
There shall be declared to the Lord a generation to come: and the heavens shall shew forth his justice to a people that shall be born, which the Lord hath made.
