Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
For the end, concerning the morning aid, a Psalm of David. O God, my God, attend to me: why have you forsaken me? the account of my transgressions is far from my salvation.
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
O my God, I will cry to you by day, but you will not hear: and by night, and [it shall] not [be accounted] for folly to me.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
But you, the praise of Israel, dwell in a sanctuary.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
Our fathers hoped in you; they hoped, and you did deliver them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
They cried to you, and were saved: they hoped in you, and were not ashamed.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But I am a worm, and not a man; a reproach of men, and scorn of the people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All that saw me mocked me: they spoke with [their] lips, they shook the head, [saying],
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
He hoped in the Lord: let him deliver him, let him save him, because he takes pleasure in him.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
For you are he that drew me out of the womb; my hope from my mother's breasts.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
I was cast on you from the womb: you are my God from my mother's belly.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Stand not aloof from me; for affliction is near; for there is no helper.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many bullocks have compassed me: fat bulls have beset me round.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They have opened their mouth against me, as a ravening and roaring lion.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
I am poured out like water, and all my bones are loosened: my heart in the midst of my belly is become like melting wax.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
My strength is dried up, like a potsherd; and my tongue is glued to my throat; and you have brought me down to the dust of death.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For many dogs have compassed me: the assembly of the wicked doers has beset me round: they pierced my hands and my feet.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
They counted all my bones; and they observed and looked upon me.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They parted my garments [amongst] themselves, and cast lots upon my raiment.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But you, O Lord, remove not my help afar off: be ready for mine aid.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliver my soul from the sword; my only-begotten one from the power of the dog.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save me from the lion's mouth; and [regard] my lowliness from the horns of the unicorns.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I will declare your name to my brethren: in the midst of the church will I sing praise to you.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
You that fear the Lord, praise him; all you seed of Jacob, glorify him: let all the seed of Israel fear him.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For he has not despised nor been angry at the supplication of the poor; nor turned away his face from me; but when I cried to him, he heard me.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
My praise is of you in the great congregation: I will pay my vows before them that fear him.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The poor shall eat and be satisfied; and they shall praise the Lord that seek him: their heart shall live for ever.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
All the ends of the earth shall remember and turn to the Lord: and all the kindred of the nations shall worship before him.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For the kingdom is the Lord's; and he is the governor of the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All the fat ones of the earth have eaten and worshipped: all that go down to the earth shall fall down before him: my soul also lives to him.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
And my seed shall serve him: the generation that is coming shall be reported to the Lord.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
And they shall report his righteousness to the people that shall be born, whom the Lord has made.
