Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
For the choirmaster. To the tune of “The Doe of the Dawn.” A Psalm of David. My God, my God, why have You forsaken me? Why are You so far from saving me, so far from my words of groaning?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
I cry out by day, O my God, but You do not answer, and by night, but I have no rest.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Yet You are holy, enthroned on the praises of Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
In You our fathers trusted; they trusted and You delivered them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
They cried out to You and were set free; they trusted in You and were not disappointed.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But I am a worm and not a man, scorned by men and despised by the people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All who see me mock me; they sneer and shake their heads:
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
“He trusts in the LORD, let the LORD deliver him; let the LORD rescue him, since He delights in him.”
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Yet You brought me forth from the womb; You made me secure at my mother’s breast.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
From birth I was cast upon You; from my mother’s womb You have been my God.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Be not far from me, for trouble is near and there is no one to help.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many bulls surround me; strong bulls of Bashan encircle me.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They open their jaws against me like lions that roar and maul.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
I am poured out like water, and all my bones are disjointed. My heart is like wax; it melts away within me.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
My strength is dried up like a potsherd, and my tongue sticks to the roof of my mouth. You lay me in the dust of death.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For dogs surround me; a band of evil men encircles me; they have pierced my hands and feet.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
I can count all my bones; they stare and gloat over me.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They divide my garments among them and cast lots for my clothing.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But You, O LORD, be not far off; O my Strength, come quickly to help me.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliver my soul from the sword, my precious life from the power of wild dogs.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save me from the mouth of the lion; at the horns of the wild oxen You have answered me!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I will proclaim Your name to my brothers; I will praise You in the assembly.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
You who fear the LORD, praise Him! All descendants of Jacob, honor Him! All offspring of Israel, revere Him!
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For He has not despised or detested the torment of the afflicted. He has not hidden His face from him, but has attended to his cry for help.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
My praise for You resounds in the great assembly; I will fulfill my vows before those who fear You.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The poor will eat and be satisfied; those who seek the LORD will praise Him. May your hearts live forever!
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
All the ends of the earth will remember and turn to the LORD. All the families of the nations will bow down before Him.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For dominion belongs to the LORD and He rules over the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All the rich of the earth will feast and worship; all who go down to the dust will kneel before Him— even those unable to preserve their lives.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
Posterity will serve Him; they will declare the Lord to a new generation.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
They will come and proclaim His righteousness to a people yet unborn— all that He has done.
