Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
My God, my God, why have thou forsaken me, far from helping me, and the words of my groaning?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
O my God, I cry in the daytime, but thou answer not, and in the night season, and I am not silent.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
But thou are holy, O thou who inhabit the praises of Israel.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
Our fathers trusted in thee. They trusted, and thou delivered them.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
They cried to thee, and were delivered. They trusted in thee, and were not put to shame.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
But I am a worm, and no man, a reproach of men, and despised by the people.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
All those who see me laugh me to scorn. They shoot out the lip. They shake the head, saying,
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
He trusted on Jehovah. Let him deliver him. Let him rescue him, since he delights in him.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
But thou are he who took me out of the womb. Thou made me trust upon my mother's breasts.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
I was cast upon thee from the womb. Thou are my God since my mother bore me.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Be not far from me, for trouble is near, for there is none to help.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Many bulls have encompassed me. Strong bulls of Bashan have beset me around.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
They gape upon me with their mouth, as a ravening and a roaring lion.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
I am poured out like water, and all my bones are out of joint. My heart is like wax; it is melted within me.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
My strength is dried up like a potsherd, and my tongue clings to my jaws, and thou have brought me into the dust of death.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
For dogs have encompassed me. A company of evildoers have enclosed me. They pierced my hands and my feet.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
I may count all my bones. They look and stare upon me.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
They part my garments among them, and upon my vesture do they cast a lot.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
But be thou not far off, O Jehovah. O thou my succor, hasten thee to help me.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Deliver my soul from the sword, the only one of me from the power of the dog.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Save me from the lion's mouth, yea, from the horns of the wild-oxen. Thou have answered me.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I will declare thy name to my brothers. In the midst of the congregation I will praise thee.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Ye who fear Jehovah, praise him. All ye the seed of Jacob, glorify him, and stand in awe of him, all ye the seed of Israel.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
For he has not despised nor abhorred the affliction of the afflicted, neither has he hid his face from him, but when he cried to him, he heard.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
From thee comes my praise in the great assembly. I will pay my vows before those who fear him.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
The meek shall eat and be satisfied. They shall praise Jehovah who seek after him. Let your heart live forever.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
All the ends of the earth shall remember and turn to Jehovah, and all the kinfolk of the nations shall worship before thee.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
For the kingdom is Jehovah's, and he is the ruler over the nations.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
All the fat ones of the earth shall eat and worship. All those who go down to the dust shall bow before him, even he who cannot keep his soul alive.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
A seed shall serve him. It shall be told of the Lord to the next generation.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
They shall come and shall declare his righteousness to a people that shall be born, that he has done it.
