Псалми 22
1 За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
Přednímu zpěváku k času jitřnímu, žalm Davidův. Bože můj, Bože můj, pročež jsi mne opustil? Vzdálils se od spasení mého a od slov naříkání mého.
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
Bože můj, přes celý den volám, a neslyšíš, i v noci, a nemohu se utajiti.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
Ty zajisté jsi svatý, zůstávající vždycky k veliké chvále Izraelovi.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
V toběť doufali otcové naši, doufali, a vysvobozovals je.
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
K tobě volávali, a spomáhals jim; v tobě doufali, a nebývali zahanbeni.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
Já pak červ jsem, a ne člověk, útržka lidská a povrhel vůbec.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
Všickni, kteříž mne vidí, posmívají se mi, ošklebují se, a hlavami potřásají, říkajíce:
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
Spustiltě se na Hospodina, nechť ho vysvobodí; nechať jej vytrhne, poněvadž se mu v něm zalíbilo.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
Ješto ty jsi, kterýž jsi mne vyvedl z života, ustaviv mne v doufání při prsích matky mé.
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
Na tebeť jsem uvržen od narození svého, od života matky mé Bůh můj ty jsi.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
Nevzdalujž se ode mne, nebo ssoužení blízké jest, a nemám spomocníka.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
Obkličujíť mne býkové mnozí, silní volové z Bázan obstupují mne.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
Otvírají na mne ústa svá, jako lev rozsapávající a řvoucí.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
Jako voda rozplynul jsem se, a rozstoupily se všecky kosti mé, a srdce mé jako vosk rozpustilo se u prostřed vnitřností mých.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
Vyprahla jako střepina síla má, a jazyk můj přilnul k dásním mým, anobrž v prachu smrti položils mne.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
Nebo psi obskočili mne, rota zlostníků oblehla mne, zprobijeli ruce mé i nohy mé.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
Mohl bych sčísti všecky kosti své, oni pak hledí na mne, a dívají se mi.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
Dělí mezi sebou roucha má, a o můj oděv mecí los.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
Ale ty, Hospodine, nevzdalujž se, sílo má, přispěj k spomožení mému.
20 Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
Vychvať od meče duši mou, a z moci psů jedinkou mou.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
Zachovej mne od úst lva, a od rohů jednorožcových vyprosť mne.
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
I budu vypravovati bratřím svým o jménu tvém, u prostřed shromáždění chváliti tě budu, řka:
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
Kteříž se bojíte Hospodina, chvalte jej, všecko símě Jákobovo ctěte jej, a boj se ho všecka rodino Izraelova.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
Nebo nepohrdá, ani se odvrací od trápení ztrápeného, aniž skrývá tváři své od něho, nýbrž když k němu volá, vyslýchá jej.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
O tobě chvála má v shromáždění velikém, sliby své plniti budu před těmi, kteříž se bojí tebe.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
Jísti budou tiší a nasyceni budou, chváliti budou Hospodina ti, kteříž ho hledají, živo bude srdce vaše na věky.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
Rozpomenou a obrátí se k Hospodinu všecky končiny země, a skláněti se budou před ním všecky čeledi národů.
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
Nebo Hospodinovo jest království, a onť panuje nad národy.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
Jísti budou a skláněti se před ním všickni tuční země, jemu se klaněti budou všickni sstupující do prachu, a kteříž duše své nemohou při životu zachovati.
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
Símě jejich sloužiti mu bude, a přičteno bude ku Pánu v každém věku.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
Přijdouť, a lidu, kterýž z nich vyjde, vypravovati budou spravedlnost jeho; nebo ji skutkem vykonal.
