Псалми 2

1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

¿Por qué se amotinan las gentes, y los pueblos piensan vanidad?

2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

Estarán los reyes de la tierra, y príncipes consultarán en uno contra Jehová, y contra su ungido, diciendo:

3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

Rompamos sus coyundas: y echemos de nosotros sus cuerdas.

4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

El que mora en los cielos se reirá: el Señor se burlará de ellos.

5 Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

Entonces hablará a ellos con su furor, y con su ira los conturbará.

6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

Y yo te establecí mi rey sobre Sión, el monte de mi santidad.

7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

Yo recitaré el decreto. Jehová me dijo: Mi hijo eres tú: yo te engendré hoy.

8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

Demándame, y yo daré las gentes por tu heredad, y por tu posesión los cabos de la tierra.

9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Quebrantarlos has con vara de hierro: como vaso de ollero los desmenuzarás.

10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

Y ahora reyes entendéd: admitid consejo jueces de la tierra.

11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

Servíd a Jehová con temor: y alegráos con temblor.

12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

Besád al hijo, porque no se enoje, y perezcáis en el camino: cuando se encendiere un poco su furor, bienaventurados todos los que confían en él.