Псалми 2

1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

Kvi ståkar heidningarne, og kvi stilar folki på fåfengt verk?

2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

Kongarne på jordi reiser seg, og herremennerne legg råd saman imot Herren og den han hev salva:

3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

«Lat oss slita sund deira band og kasta deira tog av oss!»

4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

Han som tronar i himmelen, lær: Herren spottar deim.

5 Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

So talar han til deim i sin vreide, og i sin harm skræmer han deim:

6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

«Og eg hev då sett inn min konge på Sion, mitt heilage fjell.»

7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

Eg vil fortelja um ei rådgjerd: Herren sagde til meg: «Du er min son, eg hev født deg i dag.

8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

Krev av meg, so vil eg gjeva deg heidningarne til arv og endarne av jordi til eiga.

9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Du skal knasa deim med jarnstav; som kruskjerald skal du smuldra deim.»

10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

Og no, de kongar, far visleg fram! Lat dykk segja, de domarar på jordi!

11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

Ten Herren med age, og fagna dykk med otte!

12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

Kyss sonen, so han ikkje skal verta vreid, og de skal ganga til grunnar på vegen! For hans vreide kunde lett kveikjast. Sæle er alle dei som set si lit til honom!