Псалми 2

1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

Quare fremuerunt Gentes, et populi meditati sunt inania? Astiterunt reges terrae, et principes convenerunt in unum adversus Dominum, et adversus Christum eius.

2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

Dirumpamus vincula eorum: et proiiciamus a nobis iugum ipsorum.

3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

Qui habitat in caelis irridebit eos: et Dominus subsannabit eos.

4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

Tunc loquetur ad eos in ira sua, et in furore suo conturbabit eos.

5 Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

Ego autem constitutus sum rex ab eo super Sion montem sanctum eius, praedicans praeceptum eius.

6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

Dominus dixit ad me: Filius meus es tu, ego hodie genui te.

7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

Postula a me, et dabo tibi Gentes hereditatem tuam, et possessionem tuam terminos terrae.

8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

Reges eos in virga ferrea, et tamquam vas figuli confringes eos.

9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Et nunc reges intelligite: erudimini qui iudicatis terram.

10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

Servite Domino in timore: et exultate ei cum tremore.

11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

Apprehendite disciplinam nequando irascatur Dominus, et pereatis de via iusta.

12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

Cum exarserit in brevi ira eius, beati omnes, qui confidunt in eo.