Псалми 2
1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
Why do the heathen rage, and the people imagine a vain thing?
2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:
The kings of the earth set themselves, and the rulers take counsel together, against the LORD, and against his anointed, saying,
3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
Let us break their bands asunder, and cast away their cords from us.
4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
He that sits in the heavens shall laugh: the LORD shall have them in derision.
5 Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:
Then shall he speak to them in his wrath, and vex them in his sore displeasure.
6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
Yet have I set my king on my holy hill of Zion.
7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
I will declare the decree: the LORD has said to me, You are my Son; this day have I begotten you.
8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
Ask of me, and I shall give you the heathen for your inheritance, and the uttermost parts of the earth for your possession.
9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
You shall break them with a rod of iron; you shall dash them in pieces like a potter’s vessel.
10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.
Be wise now therefore, O you kings: be instructed, you judges of the earth.
11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
Serve the LORD with fear, and rejoice with trembling.
12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.
Kiss the Son, lest he be angry, and you perish from the way, when his wrath is kindled but a little. Blessed are all they that put their trust in him.
