Псалми 2

1 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

Zašto se bune narodi, zašto puci ludosti snuju?

2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

Ustaju kraljevi zemaljski, knezovi se rotÄe protiv Jahve i Pomazanika njegova:

3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

“Skršimo okove njihove i jaram njihov zbacimo!”

4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

Smije se onaj što na nebu stoluje, Gospod im se podruguje.

5 Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

Tad im veli u svom gnjevu, žestinom ih on zbunjuje:

6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

“TÓa ja kralja svog postavih nad Sionom, svojom svetom gorom.”

7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

Obznanjujem odluku Jahvinu: Gospodin mi reče: “Ti si sin moj, danas te rodih.

8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

Zatraži samo, i dat ću ti puke u baštinu, i u posjed krajeve zemaljske.

9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Vladat ćeš njima palicom gvozdenÄom i razbit ih kao sud lončarski.”

10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

Opametite se sada, vi kraljevi, Urazumite se, suci zemaljski.

11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

Služite Jahvi sa strahom, s trepetom se pokorite njemu,

12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

da se ne razgnjevi te ne propadnete na putu, kad uskoro plane srdžba njegova. Blago svima koji se njemu utječu!