< Псалми 19 >
1 За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
In finem, Psalmus David. Cæli enarrant gloriam Dei, et opera manuum eius annunciat firmamentum.
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
Dies diei eructat verbum, et nox nocti indicat scientiam.
3 Без говорене, без думи, Без да чуе гласът им,
Non sunt loquelæ, neque sermones, quorum non audiantur voces eorum.
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатъра за слънцето,
In omnem terram exivit sonus eorum: et in fines orbis terræ verba eorum.
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
In sole posuit tabernaculum suum: et ipse tamquam sponsus procedens de thalamo suo: Exultavit ut gigas ad currendam viam,
6 То излиза от единия край на небето, И обикаля до другия ме край; От топлината му нищо не се укрива.
a summo cælo egressio eius: Et occursus eius usque ad summum eius: nec est qui se abscondat a calore eius.
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
Lex Domini immaculata convertens animas: testimonium Domini fidele, sapientiam præstans parvulis.
8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
Iustitiæ Domini rectæ, lætificantes corda: præceptum Domini lucidum; illuminans oculos.
9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
Timor Domini sanctus, permanens in sæculum sæculi: iudicia Domini vera, iustificata in semetipsa.
10 Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
Desiderabilia super aurum et lapidem pretiosum multum: et dulciora super mel et favum.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
Etenim servus tuus custodit ea, in custodiendis illis retributio multa.
12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения.
Delicta quis intelligit? ab occultis meis munda me:
13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
et ab alienis parce servo tuo. Si mei non fuerint dominati, tunc immaculatus ero: et emundabor a delicto maximo.
14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи канаро моя и избавителю мой.
Et erunt ut complaceant eloquia oris mei: et meditatio cordis mei in conspectu tuo semper. Domine adiutor meus, et redemptor meus.