< Псалми 18 >
1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
Načelniku godbe, Davida hlapca Gospodovega; kateri je govoril Gospodu té pesmi besede v dan, ko ga je bil rešil Gospod iz roke vseh sovražnikov njegovih, kakor iz roke Savlove. In rekel je: Iz osrčja svojega bodem te ljubil, Gospod, moja krepost.
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
Gospod, skala moja in grad moj in rešitelj moj; Bog mogočni moj, pečina moja, kamor pribegam, ščit moj in blaginje moje rog, višina moja.
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Hvaljenega kličem Gospoda in rešujem se sovražnikov svojih.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Obdajajo me smrtne bolečine in malopridnih hudourniki me strašijo.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol )
Groba bolečine me obhajajo, smrtne zanke so mi na poti. (Sheol )
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
V stiski svoji kličem Gospoda, in do Boga svojega vpijem; iz svetišča svojega usliši moj glas, in vpitje moje predenj pride do ušes njegovih:
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
In stresa se in giblje zemlja, in podloge gorâ se majó; stresajo se pa, ko se mu vname jeza.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Dim se vali skozi nos njegov in ogenj požrešen iz ust njegovih; žarjavica goreča gre od njega.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
In nagne nebo ter stopi dol, z mrakom pod svojimi nogami,
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
In sedeč na kerubih leti, in plava na vétrovih perotih.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
Temo si napravi v zavetje svoje, okolo sebe za šator svoj; temotne vode, gošče gornjih oblakov.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
Od svita pred njim prehajajo gosti oblaki njegovi, toča in žarjavica ognjena.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
Na nebesih grmi Gospod in z višave izhaja glas njegov, toča in žarjavica ognjena.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
Tako proži pušice svoje, razsipa jih in strele meče ter jih podi.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
Prikazujejo se tudi najnižje struge vodâ, in razgrinjajo se podloge vesoljne zemlje od hudovanja tvojega, Gospod, od sape tvojega nosú.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
Iz višine poseže ter me potegne gor, izvleče me iz mnogih vodâ.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
Reši me neprijatelja mojega močnejšega, in sovražnikov mojih, ko so krepkejši od mene.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Srečujejo me ob času nadloge moje, tedaj mi je za palico Gospod:
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
In izpelje me na prosto; reši me, ker me ima rad.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
Podeljuje mi Gospod po pravičnosti moji; po čistosti mojih rok mi povrača.
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
Ker se držim potov Gospodovih, ter se ne obračam krivično od svojega Boga;
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Ker so vse sodbe njegove pred mojimi očmi; in postav njegovih ne odvračam od sebe:
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Ker sem pošten pred njim, in se varujem, da ne ravnam krivično.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
Povrača mi Gospod po pravičnosti moji; po čistosti mojih rok pred njegovimi očmi.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
Z dobrotljivim izkazuješ se dobrotljivega, s poštenim možem izkazuješ se poštenega.
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
S čistim kažeš se čistega, ali popačenemu nasprotuješ.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
Ker ti otimaš ljudstvo ubogo, prevzetne pa oči ponižuješ.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
Dà, svetilo moje razsvetljuješ; Gospod, moj Bog razjasnjuje moje temé.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
S teboj namreč prodiram skozi krdelo, in z Bogom svojim preskakujem zid.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Tega Boga mogočnega pot je poštena; govor Gospodov ves čist; ščit je vsem, kateri pribegajo k njemu.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Ker kdo je Bog razen Gospod? in kdo skala razen naš Bog?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
Ta je Bog mogočni, ki me opasuje z močjo, in dela pošteno mojo pot:
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
Storivši noge moje kakor jelenom, da me stavi na višino mojo;
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
Boja uči roke moje; tako da zlomi lok jekleni roka moja.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Ker daješ mi ščit blaginje svoje, in desnica tvoja me podpira, in krotkost tvoja me povišuje.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Hoji moji razširjaš prostor moj; in členki mojih nog ne omahujejo.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
Sovražnike svoje podim in dohajam jih; in ne povrnem se, dokler jih nisem uničil.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
Zdrobim jih tako, da ne morejo več vstati, padajoč pod noge moje.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Opasuješ me namreč z močjo za vojsko; pod me podiraš nje, ki se spenjajo zoper mene.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
In neprijateljev mojih tilnik mi podajaš; da ugonobim sovražnike svoje.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
Vpijejo, a ni ga, da jih reši; h Gospodu, a ne usliši jih.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Zatorej jih razmeljem kakor prah pred vetrom; kakor blato na ulicah jih drobim.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Oproščaš me prepirov ljudstva; staviš me narodom na čelo; ljudstvo, katerega nisem poznal, služi mi:
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
Na sluh ušesa so mi pokorni; tujci se mi udajajo lažnjivo;
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
Tujci padajo in pritrepetavajo iz gradov svojih.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
Gospod živi in blagoslovljena skala moja; zatorej naj se povišuje Bog blaginje moje.
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
Bog ta mogočni, ki mi daje maščevanje, in spravlja ljudstva pód me;
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
Rešuje me sovražnikov mojih; tudi nad nje, ki se spenjajo zoper mene, povzdignil si me; možu silovitemu si me iztrgal.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Zatorej te bodem slavil med narodi, Gospod, in prepeval bodem tvojemu imenu:
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
Da veliko blaginjo vsakoršno podeljuješ svojemu kralju, in izkazuješ milost maziljencu svojemu, Davidu in semenu njegovemu na veke.