Псалми 18
1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
Те юбеск дин инимэ, Доамне, тэрия мя!
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
Доамне, Ту ешть стынка мя, четэцуя мя, избэвиторул меу! Думнезеуле, Ту ешть стынка мя ын каре мэ аскунд, скутул меу, тэрия каре мэ скапэ ши ынтэритура мя!
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Еу стриг: „Лэудат сэ фие Домнул!” ши сунт избэвит де врэжмаший мей.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Мэ ынконжурасерэ легэтуриле морций ши мэ ынгрозисерэ рыуриле пеирий;
мэ ынфэшурасерэ легэтуриле мормынтулуй ши мэ принсесерэ лацуриле морций. (Sheol h7585)
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
Дар, ын стрымтораря мя, ам кемат пе Домнул ши ам стригат кэтре Думнезеул меу: дин локашул Луй, Ел мь-а аузит гласул, ши стригэтул меу а ажунс пынэ ла Ел, пынэ ла урекиле Луй.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Атунч с-а згудуит пэмынтул ши с-а кутремурат, темелииле мунцилор с-ау мишкат ши с-ау клэтинат, пентру кэ Ел Се мыниясе.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Дин нэриле Луй се ридика фум ши ун фок мистуитор ешя дин гура Луй: кэрбунь априншь цышняу дин еа.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
А плекат черуриле ши С-а коборыт: ун нор грос ера суб пичоареле Луй.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
Кэлэря пе ун херувим ши збура, веня плутинд пе арипиле вынтулуй.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
Ынтунерикул Ши-л фэкусе ынвелитоаре, яр кортул Луй, ымпрежурул Луй, ерау ниште апе ынтунекоасе ши норь негри.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
Дин стрэлучиря каре се рэсфрынӂя ынаинтя Луй, ешяу норь каре арункау гриндинэ ши кэрбунь де фок.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
Домнул а тунат ын черурь, Чел Пряыналт а фэкут сэ-Й рэсуне гласул ку гриндинэ ши кэрбунь де фок.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
А арункат сэӂець ши а рисипит пе врэжмаший мей, а ынмулцит ловитуриле трэснетулуй ши й-а пус пе фугэ.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
Атунч с-а вэзут албия апелор ши с-ау дескоперит темелииле лумий, ла мустраря Та, Доамне, ла вуетул суфлэрий нэрилор Тале.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
Ел Шь-а ынтинс мына де сус, м-а апукат, м-а скос дин апеле челе марь;
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
м-а избэвит де потривникул меу чел путерник, де врэжмаший мей, каре ерау май тарь декыт мине.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Ей нэвэлисерэ деодатэ песте мине ын зиуа стрымторэрий меле; дар Домнул а фост сприжинул меу.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
Ел м-а скос ла лок ларг ши м-а скэпат, пентру кэ мэ юбеште.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
Домнул мь-а фэкут дупэ неприхэниря мя, мь-а рэсплэтит дупэ курэция мынилор меле,
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
кэч ам пэзит кэиле Домнулуй ши н-ам пэкэтуит ымпотрива Думнезеулуй меу.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Тоате порунчиле Луй ау фост ынаинтя мя ши ну м-ам депэртат де ла леӂиле Луй.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Ам фост фэрэ винэ фацэ де Ел ши м-ам пэзит де фэрэделеӂя мя.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
Де ачея, Домнул мь-а рэсплэтит дупэ неприхэниря мя, дупэ курэция мынилор меле ынаинтя окилор Луй.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
Ку чел бун, Ту Те арэць бун, ку омул неприхэнит, Те арэць неприхэнит,
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
ку чел курат, Те арэць курат ши, ку чел стрикат, Те порць дупэ стрикэчуня луй.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
Ту мынтуешть пе попорул каре се смереште ши смерешть привириле труфаше.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
Да, Ту ымь апринзь лумина мя. Домнул Думнезеул меу ымь луминязэ ынтунерикул меу.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Ку Тине мэ нэпустеск асупра уней ошть ынармате, ку Думнезеул меу сар песте ун зид ынтэрит.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Кэиле луй Думнезеу сунт десэвыршите, Кувынтул Домнулуй есте ынчеркат: Ел есте ун скут пентру тоць чей че аляргэ ла Ел.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Кэч чине есте Думнезеу афарэ де Домнул ши чине есте о стынкэ афарэ де Думнезеул ностру?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
Думнезеу мэ ынчинӂе ку путере ши мэ повэцуеште пе каля чя дряптэ.
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
Ел ымь фаче пичоареле ка але чербоайчелор ши мэ ашазэ пе ынэлцимиле меле,
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
Ел ымь депринде мыниле ла луптэ, аша кэ брацеле меле ынтинд аркул де арамэ.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Ту ымь дай скутул мынтуирий Тале, дряпта Та мэ сприжинэ ши ындураря Та мэ фаче маре.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Ту лэрӂешть друмул суб паший мей ши ну-мь алунекэ глезнеле.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
Урмэреск пе врэжмаший мей, ый ажунг ши ну мэ ынторк пынэ ну-й нимическ.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
Ый здробеск де ну пот сэ се май ридиче; ей кад суб пичоареле меле.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Ту мэ ынчинӂь ку путере пентру луптэ ши рэпуй пе потривничий мей суб пичоареле меле.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Ту фачь пе врэжмаший мей сэ дя досул ынаинтя мя, ши еу нимическ пе чей че мэ урэск.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
Ей стригэ, дар н-аре чине сэ-й скапе! Стригэ кэтре Домнул, дар ну ле рэспунде!
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Ый писез ка прафул, пе каре-л я вынтул, ый калк ын пичоаре ка нороюл де пе улице.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Ту мэ скапь дин неынцелеӂериле попорулуй, мэ пуй ын фрунтя нямурилор; ун попор пе каре ну-л куноштям ымь есте супус.
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
Ел аскултэ де мине ла чя динтый порункэ, фиий стрэинулуй мэ лингушеск.
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
Фиилор стрэинулуй ли се ынмоае инима де мине ши ес тремурынд дин четэцуиле лор.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
Трэяскэ Домнул ши бинекувынтатэ сэ фие Стынка мя! Мэрит сэ фие Думнезеул мынтуирий меле,
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
Думнезеу, Рэзбунэторул меу, каре ымь супуне попоареле
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
ши мэ избэвеште де врэжмаший мей! Ту мэ ыналць май пресус де потривничий мей, мэ скапь де омул асупритор.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Де ачея, Доамне, Те вой лэуда принтре нямурь, вой кынта спре слава Нумелуй Тэу.
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
Ел дэ марь избэвирь ымпэратулуй Сэу ши дэ ындураре унсулуй Сэу, луй Давид, ши семинцей луй, пе вечие.
