< Псалми 18 >
1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
Til sangmesteren; av Herrens tjener David, som talte denne sangs ord til Herren den dag da Herren hadde utfridd ham av alle hans fienders hånd og av Sauls hånd. Og han sa: Herre, jeg har dig hjertelig kjær, min styrke!
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
Herren er min klippe og min festning og min frelser; min Gud er min klippe, som jeg setter min lit til, mitt skjold og min frelses horn, min borg.
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Jeg påkaller den Høilovede, Herren, og blir frelst fra mine fiender.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Dødens rep omspente mig, og fordervelsens strømmer forferdet mig.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol )
Dødsrikets rep omgav mig, dødens snarer overfalt mig. (Sheol )
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
I min trengsel påkalte jeg Herren, og jeg ropte til min Gud; han hørte fra sitt tempel min røst, og mitt skrik kom for ham, til hans ører.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Da rystet og bevet jorden, og fjellenes grunnvoller skalv, og de rystet, for hans vrede var optendt.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Det steg røk op av hans nese, og fortærende ild fra hans munn; glør brente ut av ham.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
Og han bøide himmelen og steg ned, og det var mørke under hans føtter.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
Og han fór på kjeruber og fløi, og han fór hastig frem på vindens vinger.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
Han gjorde mørke til sitt dekke, rundt omkring sig til sitt skjul, mørke vann, tykke skyer.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
Frem av glansen foran ham fór hans skyer frem, hagl og gloende kull.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
Og Herren tordnet i himmelen, den Høieste lot sin røst høre, hagl og gloende kull.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
Og han utsendte sine piler og spredte dem omkring - lyn i mengde og forvirret dem.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
Da kom vannenes strømmer til syne, og jordens grunnvoller blev avdekket ved din trusel, Herre, for din neses åndepust.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
Han rakte sin hånd ut fra det høie, han grep mig; han drog mig op av store vann.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
Han fridde mig ut fra min sterke fiende og fra mine avindsmenn; for de var mig for mektige.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
De overfalt mig på min motgangs dag; men Herren blev min støtte.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
Og han førte mig ut i fritt rum; han frelste mig, for han hadde behag i mig.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
Herren gjengjeldte mig efter min rettferdighet, han betalte mig efter mine henders renhet.
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
For jeg tok vare på Herrens veier og vek ikke i ondskap fra min Gud.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
For alle hans lover hadde jeg for øie, og hans bud lot jeg ikke vike fra mig.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Og jeg var ulastelig for ham og voktet mig vel for min synd.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
Og Herren gjengjeldte mig efter min rettferdighet, efter mine henders renhet for hans øine.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
Mot den fromme viser du dig from, mot den rettvise mann viser du dig rettvis,
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
mot den rene viser du dig ren, mot den forvendte viser du dig vrang.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
For du frelser elendige folk, og du fornedrer høie øine.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
For du lar min lampe skinne; Herren min Gud opklarer mitt mørke.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
For ved dig stormer jeg løs på fiendeskarer, og ved min Gud springer jeg over murer.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Gud, hans vei er fullkommen; Herrens ord er rent, han er et skjold for alle dem som setter sin lit til ham.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
For hvem er Gud foruten Herren, og hvem er en klippe, uten vår Gud?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
Den Gud som omgjorder mig med kraft og gjør min vei fri for støt,
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
som gir mig føtter likesom hindene og stiller mig på mine høider,
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
som oplærer mine hender til krig, så mine armer spenner kobberbuen.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Og du gir mig din frelse til skjold, og din høire hånd støtter mig, og din mildhet gjør mig stor.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Du gjør rummet vidt for mine skritt under mig, og mine ankler vakler ikke.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
Jeg forfølger mine fiender og når dem, og jeg vender ikke tilbake før jeg har gjort ende på dem.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
Jeg knuser dem, så de ikke makter å reise sig; de faller under mine føtter.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Og du omgjorder mig med kraft til krig, du bøier mine motstandere under mig.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Og mine fiender lar du vende mig ryggen, og mine avindsmenn utrydder jeg.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
De roper, men der er ingen frelser - til Herren, men han svarer dem ikke.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Og jeg knuser dem som støv for vinden, jeg tømmer dem ut som søle på gatene.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Du redder mig fra folkekamper, du setter mig til hode for hedninger; folkeferd som jeg ikke kjenmer, tjener mig.
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
Bare de hører om mig, blir de mig lydige; fremmede kryper for mig.
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
Fremmede visner bort og går bevende ut av sine borger.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
Herren lever, og priset er min klippe, og ophøiet er min frelses Gud,
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
den Gud som gir mig hevn og legger folkeferd under mig,
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
som frir mig ut fra mine fiender; ja, over mine motstandere ophøier du mig, fra voldsmannen redder du mig.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Derfor vil jeg prise dig iblandt hedningene, Herre, og lovsynge ditt navn.
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
Han gjør frelsen stor for sin konge, han gjør miskunnhet mot sin salvede, mot David og mot hans ætt til evig tid.