Псалми 18
1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
Al Capo de’ musici. Di Davide, servo dell’Eterno, il quale rivolse all’Eterno le parole di questo cantico quando l’Eterno l’ebbe riscosso dalla mano di tutti i suoi nemici e dalla mano di Saul. Egli disse: Io t’amo, o Eterno, mia forza!
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
L’Eterno è la mia ròcca, la mia fortezza, il mio liberatore; il mio Dio, la mia rupe, in cui mi rifugio, il mio scudo, il mio potente salvatore, il mio alto ricetto.
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Io invocai l’Eterno ch’è degno d’ogni lode e fui salvato dai miei nemici.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
I legami della morte m’aveano circondato e i torrenti della distruzione m’aveano spaventato.
I legami del soggiorno de’ morti m’aveano attorniato, i lacci della morte m’aveano còlto. (Sheol h7585)
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
Nella mia distretta invocai l’Eterno e gridai al mio Dio. Egli udì la mia voce dal suo tempio e il mio grido pervenne a lui, ai suoi orecchi.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Allora la terra fu scossa e tremò, i fondamenti de’ monti furono smossi e scrollati; perch’egli era acceso d’ira.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Un fumo saliva dalle sue nari; un fuoco consumante gli usciva dalla bocca, e ne procedevano carboni accesi.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
Egli abbassò i cieli e discese, avendo sotto i piedi una densa caligine.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
Cavalcava sopra un cherubino e volava; volava veloce sulle ali del vento;
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
avea fatto delle tenebre la sua stanza nascosta, avea posto intorno a sé per suo padiglione l’oscurità dell’acque, le dense nubi de’ cieli.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
Per lo splendore che lo precedeva, le dense nubi si sciolsero con gragnuola e con carboni accesi.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
L’Eterno tuonò ne’ cieli e l’Altissimo diè fuori la sua voce con gragnuola e con carboni accesi.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
E avventò le sue saette e disperse i nemici; lanciò folgori in gran numero e li mise in rotta.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
Allora apparve il letto delle acque, e i fondamenti del mondo furono scoperti al tuo sgridare, o Eterno, al soffio del vento delle tue nari.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
Egli distese dall’alto la mano e mi prese, mi trasse fuori delle grandi acque.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
Mi riscosse dal mio potente nemico, e da quelli che mi odiavano perch’eran più forti di me.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Essi m’eran piombati addosso nel dì della mia calamità, ma l’Eterno fu il mio sostegno.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
Egli mi trasse fuori al largo, mi liberò, perché mi gradisce.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
L’Eterno mi ha retribuito secondo la mia giustizia, mi ha reso secondo la purità delle mie mani,
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
poiché ho osservato le vie dell’Eterno e non mi sono empiamente sviato dal mio Dio.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Poiché ho tenuto tutte le sue leggi davanti a me, e non ho rimosso da me i suoi statuti.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
E sono stato integro verso lui, e mi son guardato dalla mia iniquità.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
Ond’è che l’Eterno m’ha reso secondo la mia giustizia, secondo la purità delle mie mani nel suo cospetto.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
Tu ti mostri pietoso verso il pio, integro verso l’uomo integro;
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
ti mostri puro col puro e ti mostri astuto col perverso;
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
poiché tu sei quel che salvi la gente afflitta e fai abbassare gli occhi alteri.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
Sì, tu sei quel che fa risplendere la mia lampada; l’Eterno, il mio Dio, è quel che illumina le mie tenebre.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Con te io assalgo tutta una schiera e col mio Dio salgo sulle mura.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
La via di Dio è perfetta; la parola dell’Eterno e purgata col fuoco; egli è lo scudo di tutti quelli che sperano in lui.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Poiché chi è Dio fuor dell’Eterno? E chi è Ròcca fuor del nostro Dio,
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
l’Iddio che mi cinge di forza e rende la mia via perfetta?
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
Egli rende i miei piedi simili a quelli delle cerve, e mi rende saldo sui miei alti luoghi;
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
ammaestra le mie mani alla battaglia e le mie braccia tendono un arco di rame.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Tu m’hai anche dato lo scudo della tua salvezza, e la tua destra m’ha sostenuto, e la tua benignità m’ha fatto grande.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Tu hai allargato la via ai miei passi; e i miei piedi non hanno vacillato.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
Io ho inseguito i miei nemici e li ho raggiunti; e non son tornato indietro prima d’averli distrutti.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
Io li ho abbattuti e non son potuti risorgere; son caduti sotto i miei piedi.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Tu m’hai cinto di forza per la guerra; tu hai fatto piegare sotto di me i miei avversari;
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
hai fatto voltar le spalle davanti a me ai miei nemici, e ho distrutto quelli che m’odiavano.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
Hanno gridato, ma non vi fu chi li salvasse; hanno gridato all’Eterno, ma egli non rispose loro.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Io li ho tritati come polvere esposta al vento, li ho spazzati via come il fango delle strade.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Tu m’hai liberato dalle dissensioni del popolo, m’hai costituito capo di nazioni; un popolo che non conoscevo mi e stato sottoposto.
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
Al solo udir parlare di me, m’hanno ubbidito; i figli degli stranieri m’hanno reso omaggio.
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
I figli degli stranieri son venuti meno, sono usciti tremanti dai loro ripari.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
Vive l’Eterno! Sia benedetta la mia ròcca! E sia esaltato l’Iddio della mia salvezza!
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
l’Iddio che fa la mia vendetta e mi sottomette i popoli,
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
che mi scampa dai miei nemici. Sì, tu mi sollevi sopra i miei avversari, mi riscuoti dall’uomo violento.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Perciò, o Eterno, ti loderò fra le nazioni, e salmeggerò al tuo nome.
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
Grandi liberazioni egli accorda al suo re, ed usa benignità verso il suo Unto, verso Davide e la sua progenie in perpetuo.
