Псалми 18
1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
[Salmo] di Davide, servitor del Signore, il qual pronunziò le parole di questo cantico al Signore, nel giorno che il Signore l'ebbe riscosso dalla mano di tutti i suoi nemici, e dalla mano di Saulle; [dato] al Capo de' Musici. Egli adunque disse: O SIGNORE, mia forza, io ti amerò affettuosamente.
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
Il Signore [è] la mia rocca, e la mia fortezza, e il mio liberatore, Il mio Dio, la mia rupe; io spererò in lui; Il mio scudo, e il corno della mia salute, il mio alto ricetto.
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Io invocai il Signore, a cui si deve ogni lode; E fui salvato da' miei nemici.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Doglie di morte mi avevano circondato, E torrenti di scellerati mi avevano spaventato.
Legami di sepolcro mi avevano intorniato, Lacci di morte mi avevano incontrato. (Sheol h7585)
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
Nella mia distretta io invocai il Signore, E gridai all'Iddio mio; [Ed] egli udì la mia voce dal suo Tempio, E il mio grido pervenne davanti a lui a' suoi orecchi.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Allora la terra fu scossa, e tremò; E i fondamenti de' monti furono smossi E scrollati; perciocchè egli era acceso nell'ira.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Un fumo gli saliva per le nari, Ed un fuoco consumante per la bocca; Da lui procedevano brace accese.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
Ed egli abbassò i cieli, e discese; E [vi era] una caligine sotto a' suoi piedi.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
E cavalcava sopra Cherubini, e volava; Ed era portato a volo sopra l'ale del vento.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
Egli aveva poste delle tenebre [per] suo nascondimento; [Egli avea] d'intorno a sè il suo padiglione, Oscurità d'acque, nubi dell'aria.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
Le sue nubi si dileguarono per lo splendore [che scoppiava] davanti a lui, Con gragnuola e brace accese.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
E il Signore tuonò nel cielo, E l'Altissimo diede fuori la sua voce, Con gragnuola e brace accese.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
Ed avventò le sue saette, e disperse coloro; Egli lanciò folgori, e li mise in rotta.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
E per lo tuo sgridare, o Signore, [E] per lo soffiar del vento delle tue nari, I canali delle acque apparvero, E i fondamenti del mondo furono scoperti.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
Egli da alto distese [la mano e] mi prese, [E] mi trasse, fuori di grandi acque.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
Egli mi riscosse dal mio potente nemico, E da quelli che mi odiavano; perciocchè erano più forti di [me].
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Essi erano venuti incontro a me nel giorno della mia calamità; Ma il Signore fu il mio sostegno;
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
E mi trasse fuori al largo; Egli mi liberò, perciocchè egli mi gradisce.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
Il Signore mi ha fatta retribuzione secondo la mia giustizia; Egli mi ha renduto secondo la purità delle mie mani;
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
Perciocchè io ho osservate le vie del Signore, E non mi sono empiamente rivolto dall'Iddio mio;
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Perciocchè io ho tenute davanti a me tutte le sue leggi, E non ho rimossi d'innanzi a me i suoi statuti.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
E sono stato intiero inverso lui, E mi son guardato dalla mia iniquità.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
E il Signore mi ha renduto secondo la mia giustizia, Secondo la purità delle mie mani nel suo cospetto.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
Tu ti mostri pietoso inverso l'[uomo] pio, Intiero inverso l'uomo intiero.
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
Tu ti mostri puro col puro, E procedi ritrosamente col perverso;
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
Perciocchè tu sei quel che salvi la gente afflitta, Ed abbassi gli occhi altieri;
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
Perciocchè tu sei quel che fai risplendere la mia lampana; Il Signore Iddio mio allumina le mie tenebre;
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Perciocchè per la tua virtù io rompo tutta una schiera; E per la virtù dell'Iddio mio salgo sopra il muro.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
La via di Dio [è] intiera; La parola del Signore [è] purgata col fuoco; Egli [è] lo scudo di tutti coloro che sperano in lui.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Perciocchè chi [è] Dio, fuor che il Signore? E chi [è] Rocca, fuor che l'Iddio nostro?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
Iddio [è] quel che mi cinge di prodezza, E che ha appianata la mia via.
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
Egli rende i miei piedi simili a quelli delle cerve, E mi fa star ritto in su i miei alti luoghi.
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
Egli ammaestra le mie mani alla battaglia; E colle mie braccia un arco di rame è rotto.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Tu mi hai ancora dato lo scudo della tua salvezza; E la tua destra mi ha sostenuto, E la tua benignità mi ha accresciuto.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Tu hai allargati i miei passi sotto di me; E le mie calcagna non son vacillate.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
Io ho perseguitati i miei nemici, e li ho aggiunti; E non me ne son tornato [indietro], finchè non li abbia distrutti.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
Io li ho rotti, e non son potuti risorgere; Mi son caduti sotto i piedi.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
E tu mi hai cinto di prodezza per la guerra; [Ed] hai abbattuti sotto di me quelli che si levavano contro a me.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Ed hai fatto voltar le spalle a' miei nemici davanti a me; Ed io ho distrutti quelli che mi odiavano.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
Essi gridarono, ma non [vi fu] chi [li] salvasse; [Gridarono] al Signore, ma egli non rispose loro.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Ed io li ho tritati, come polvere esposta al vento; Io li ho spazzati via, come il fango delle strade.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Tu mi hai scampato dalle brighe del popolo; Tu mi hai costituito capo di nazioni; Il popolo [che] io non conosceva mi è stato sottoposto.
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
Al solo udir degli orecchi si son ridotti sotto la mia ubbidienza; Gli stranieri si sono infinti inverso me.
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
Gli stranieri son divenuti fiacchi, Ed hanno tremato di paura, fin dentro a' lor ripari.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
Viva il Signore, e benedetta [sia] la mia Rocca; E sia esaltato l'Iddio della mia salute;
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
Iddio che mi dà [il modo di far le mie] vendette, E [che] mi sottomette i popoli.
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
Che mi scampa da' miei nemici, Ed anche mi solleva d'infra quelli che mi assaltano, [E] mi riscuote dall'uomo violento.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Perciò, o Signore, io ti celebrerò fra le genti, E salmeggerò al tuo Nome;
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
Il quale rende magnifiche le vittorie del suo re, Ed usa benignità inverso Davide suo unto, E inverso la sua progenie in perpetuo.
