< Псалми 18 >

1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
Psaume de David, serviteur de l'Eternel, qui prononça à l'Eternel les paroles de ce Cantique le jour que l'Eternel l'eut délivré de la main de Saül. [Donné] au maître chantre. Il dit donc: Eternel! qui es ma force, je t'aimerai d'une affection cordiale.
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
L'Eternel est ma roche, et ma forteresse, et mon libérateur; mon [Dieu] Fort est mon rocher, je me confierai en lui; il est mon bouclier, et la corne de mon salut, ma haute retraite.
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Je crierai à l'Eternel, lequel on doit louer; et je serai délivré de mes ennemis.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Les cordeaux de la mort m'avaient environné, et des torrents des méchants m'avaient épouvanté.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
Les cordeaux du sépulcre m'avaient ceint, les filets de la mort m'avaient surpris. (Sheol h7585)
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
Quand j'ai été en adversité, j'ai crié à l'Eternel, j'ai, dis-je, crié à mon Dieu; il a ouï ma voix de son palais; le cri que j'ai jeté devant lui, est parvenu à ses oreilles.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Alors la terre fut ébranlée, et trembla; et les fondements des montagnes croulèrent, et furent ébranlés, parce qu'il était irrité.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Une fumée montait de ses narines, et de sa bouche [sortait] un feu dévorant, des charbons en étaient embrasés.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
Il abaissa donc les cieux, et descendit, ayant une obscurité sous ses pieds.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
Il était monté sur un Chérubin, et il volait; il était porté sur les ailes du vent.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
Il mit les ténèbres pour sa demeure secrète: [et] autour de lui était son Tabernacle, [savoir] les ténèbres d'eaux, qui sont les nuées de l'air.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
De la lueur qui était au-devant de lui ses nuées furent écartées, et il y avait de la grêle, et des charbons de feu.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
Et l'Eternel tonna dans les cieux, et le Souverain fit retentir sa voix avec de la grêle et des charbons de feu.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
Il tira ses flèches, et écarta [mes ennemis]; il lança des éclairs, et les mit en déroute.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
Alors le fond des eaux parut, et les fondements de la terre habitable furent découverts, à cause que tu les tançais, ô Eternel! par le souffle du vent de tes narines.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
Il étendit [la main] d'en haut, il m'enleva, et me tira des grosses eaux.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
Il me délivra de mon puissant ennemi, et de ceux qui me haïssaient, car ils étaient plus forts que moi.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Ils m'avaient devancé au jour de ma calamité; mais l'Eternel me fut pour appui.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
Il m'a fait sortir au large; il m'a délivré, parce qu'il a pris son plaisir en moi.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
L'Eternel m'a rendu selon ma justice, il m'a traité selon la pureté de mes mains.
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
Parce que j'ai tenu le chemin de l'Eternel, et que je ne me suis point détourné de mon Dieu.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Car j'ai eu devant moi tous ses commandements, et je n'ai point rejeté loin de moi ses ordonnances.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
J'ai été intègre envers lui, et je me suis donné garde de mon iniquité.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
L'Eternel donc m'a rendu selon ma justice, [et] selon la pureté de mes mains, qu'il a connue.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
Envers celui qui use de gratuité tu uses de gratuité, et envers l'homme entier tu te montres entier.
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
Envers celui qui est pur tu te montres pur: mais envers le pervers tu agis selon sa perversité.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
Car tu sauves le peuple affligé, et tu abaisses les yeux hautains.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
Même c'est toi qui fais luire ma lampe; l'Eternel mon Dieu fera reluire mes ténèbres.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Même par ton moyen je me jetterai sur [toute] une troupe, et par le moyen de mon Dieu je franchirai la muraille.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
La voie du [Dieu] Fort est pure; la parole de l'Eternel est affinée: c'est un bouclier à tous ceux qui se confient en lui.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Car qui est Dieu sinon l'Eternel? et qui est Rocher sinon notre Dieu?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
C'est le [Dieu] Fort qui me ceint de force, et qui rend mon chemin uni.
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
Il a rendu mes pieds égaux à ceux des biches, et il m'a fait tenir debout sur mes lieux haut élevés.
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
C'est lui qui a dressé mes mains au combat, tellement qu'un arc d'airain a été rompu avec mes bras.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Tu m'as aussi donné le bouclier de ta protection, et ta droite m'a soutenu, et ta débonnaireté m'a fait devenir fort grand.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Tu m'as fait marcher au large, et mes talons n'ont point glissé.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
J'ai poursuivi mes ennemis, je les ai atteints, et je ne m'en suis point retourné jusqu'à ce que je les eusse consumés.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
Je les ai transpercés, tellement qu'ils n'ont point pu se relever: ils sont tombés à mes pieds.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Car tu m'as ceint de force pour le combat; tu as courbé sous moi ceux qui s'élevaient contre moi.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Tu as fait aussi que mes ennemis ont tourné le dos devant moi, et j'ai détruit ceux qui me haïssaient.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
Ils criaient, mais il n'y avait point de libérateur; [ils criaient] vers l'Eternel, mais il ne leur a point répondu.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Et je les ai brisés menu comme la poussière qui est dispersée par le vent, [et] je les ai foulés comme la boue des rues.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Tu m'as fait échapper aux séditions du peuple; tu m'as établi Chef des nations; le peuple que je ne connaissais point, m'a été asservi.
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
Aussitôt qu'ils ont ouï parler de moi ils se sont rendus obéissants; les étrangers m'ont caché leurs pensées.
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
Les étrangers se sont enfuis, et ils ont tremblé de peur dans leurs retraites cachées.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
L'Eternel est vivant, et mon rocher est béni; que donc le Dieu de ma délivrance soit exalté!
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
Le [Dieu] Fort est celui qui me donne les moyens de me venger, et qui a rangé les peuples sous moi.
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
C'est lui qui m'a délivré de mes ennemis; même tu m'enlèves d'entre ceux qui s'élèvent contre moi, tu me délivres de l'homme violent.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
C'est pourquoi, ô Eternel! je te célébrerai parmi les nations, et je chanterai des Psaumes à ton Nom.
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
C'est lui qui délivre magnifiquement son Roi, et qui use de gratuité envers David son Oint, et envers sa postérité à jamais.

< Псалми 18 >