Псалми 18
1 За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
(Til sangmesteren. Af HERRENS tjener David, som sang HERREN denne sang, dengang HERREN havde frelst ham af alle hans fjenders og af Sauls hånd. Han sang: ) HERRE, jeg har dig hjerteligt kær, min Styrke!
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
HERRE, min Klippe, min Borg. min Befrier, min Gud, mit Bjerg, hvortil jeg tyr, mit Skjold, mit Frelseshorn, mit Værn!
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Jeg påkalder HERREN, den Højlovede, og frelses fra mine Fjender.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Dødens Reb omsluttede mig, Ødelæggelsens Strømme forfærdede mig,
Dødsrigets Reb omspændte mig, Dødens Snarer faldt over mig; (Sheol h7585)
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
i min Vånde påkaldte jeg HERREN og råbte til min Gud. Han hørte min Røst fra sin Helligdom, mit Råb fandt ind til hans Ører!
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Da rystede Jorden og skjalv, Bjergenes Grundvolde bæved og rysted, thi hans Vrede blussede op.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Røg for ud af hans Næse, fortærende Ild af hans Mund, Gløder gnistrede fra ham.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
Han sænkede Himlen, steg ned med Skymulm under sine Fødder;
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
båret af Keruber fløj han, svæved på Vindens Vinger;
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
han omgav sig med Mulm som en Bolig, mørke Vandmasser, vandfyldte Skyer.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
Fra Glansen foran ham for der Hagl og Ildgløder gennem hans Skyer.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
HERREN tordnede fra Himlen, den Højeste lod høre sin Røst, Hagl og Ildgløder.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
Han udslyngede Pile, adsplittede dem, Lyn i Mængde og skræmmede dem.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
Vandenes Bund kom til Syne, Jordens Grundvolde blottedes ved din Trusel, HERRE, for din Vredes Pust.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
Han udrakte Hånden fra det høje og greb mig, drog mig op af de vældige Vande,
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
frelste mig fra mine mægtige Fjender, fra mine Avindsmænd; de var mig for stærke.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
På min Ulykkes Dag faldt de over mig, men HERREN blev mig til Værn.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
Han førte mig ud i åbent Land, han frelste mig, thi han havde Behag i mig.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
HERREN gengældte mig efter min Retfærd, lønned mig efter mine Hænders Uskyld;
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
thi jeg holdt mig til HERRENs Veje, svigted i Gudløshed ikke min Gud
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
hans Bud stod mig alle for Øje, hans Lov skød jeg ikke fra mig.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Ustraffelig var jeg for ham og vogtede mig for Brøde.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
HERREN lønned mig efter min Retfærd, mine Hænders Uskyld, som stod ham for Øje!
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
Du viser dig from mod den fromme, retsindig mod den retsindige,
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
du viser dig ren mod den rene og vrang mod den svigefulde.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
De arme giver du Frelse, hovmodiges Øjne Skam!
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
Ja, min Lampe lader du lyse, HERRE, min Gud opklarer mit Mørke.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Thi ved din Hjælp søndrer jeg Mure, ved min Guds Hjælp springer jeg over Volde.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Fuldkommen er Guds Vej, lutret er HERRENs Ord. Han er et Skjold for alle, der sætter deres Lid til ham.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
Ja, hvem er Gud uden HERREN, hvem er en Klippe uden vor Gud,
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
den Gud, der omgjorded mig med Kraft, jævnede Vejen for mig,
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
gjorde mine Fødder som Hindens og gav mig Fodfæste på Højene,
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
oplærte min Hånd til Krig, så mine Arme spændte Kobberbuen!
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
Du gav mig din Frelses Skjold, din højre støttede mig, din Nedladelse gjorde mig stor;
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
du skaffede Plads for mine Skridt, mine Ankler vaklede ikke.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
Jeg jog mine Fjender, indhentede dem, vendte først om, da de var gjort til intet,
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
slog dem ned, så de ej kunde rejse sig, men lå faldne under min Fod.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Du omgjorded mig med Kraft til Kampen, mine Modstandere tvang du i Knæ for mig;
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
du slog mine Fjender på Flugt, mine Avindsmænd rydded jeg af Vejen.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
De råbte, men ingen hjalp, til HERREN, han svared dem ikke.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
Jeg knuste dem som Støv for Vinden, fejed dem bort som Gadeskarn.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
Du friede mig af Folkekampe, du satte mig til Folkeslags Høvding; nu tjener mig ukendte Folk;
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
hører de om mig, lyder de mig, Udlandets Sønner kryber for mig;
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
Udlandets Sønner vansmægter, slæber sig frem af deres Skjul.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
HERREN lever, højlovet min Klippe, ophøjet være min Frelses Gud,
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
den Gud, som giver mig Hævn, tvinger Folkeslag under min Fod
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
og frier mig fra mine vrede Fjender! Du ophøjer mig over mine Modstandere, fra Voldsmænd frelser du mig.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
HERRE, derfor priser jeg dig blandt Folkene og lovsynger dit Navn,
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
du, som kraftig hjælper din Konge og viser din Salvede Miskundhed, David og hans Æt evindelig.
