< Псалми 17 >
1 Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
Молитва Давидова. Почуй, о Господи, [благання про] правду; прислухайся до мого волання, зваж на мою молитву, що з вуст нелукавих [лине].
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
Від Тебе Самого нехай прийде мені суд справедливий, нехай очі Твої побачать правду.
3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
Ти випробував моє серце, дослідив [мене] вночі, переплавив мене, але не знайшов [того], щоб слова мої розходилися з думками.
4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
Щодо справ людських, то згідно зі словом, що [вийшло] з вуст Твоїх, я зберіг себе від того, щоб [стати] на шлях гнобителя.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
Стопи мої крокували [тільки] Твоїми стежками, ноги мої не оступалися.
6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
Я кличу до Тебе, бо Ти відповіси мені, Боже; нахили вухо Твоє до мене, почуй мову мою.
7 Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
З’яви дивну милість Твою, о Визволителю, Що рятуєш правицею Своєю тих, хто надію покладає на Тебе в протистоянні з ворогами.
8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
Бережи мене мов зіницю ока, у тіні крил Твоїх сховай мене
9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
від нечестивих, що грабують мене, від смертельних ворогів моїх, що мене оточили.
10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
Вони заплили жиром, вуста їхні говорять пихато.
11 Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
Підкрадалися до мене [таємно], а тепер оточили мене, їхні очі шукають нагоди, аби кинути [мене] на землю.
12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
Немов той лев, що прагне терзати [здобич], і як лев молодий, що в засідці залягає.
13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
Піднімися, Господи, стань перед ним, кинь додолу його; мечем Своїм визволи душу мою від нечестивого,
14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
рукою Твоєю від мужів, Господи, – від людей плинного світу, чия доля лише в цьому житті. То нехай же їхнє черево наповниться із Твоєї скарбниці нехай діти їхні наситяться і залишок передадуть малюкам своїм.
15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
А я в правді побачу обличчя Твоє, прокинувшись, образом Твоїм насичуватися буду.