Псалми 17
1 Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
A Prayer of David. Hear the right, O LORD, attend to my cry, give ear to my prayer, [that goeth] not out of feigned lips.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
Let my sentence come forth from thy presence; let thy eyes behold the things that are equal.
3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
Thou hast proved my heart; thou hast visited [me] in the night; thou hast tried me, [and] shalt find nothing; I have purposed [that] my mouth shall not transgress.
4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
Concerning the works of men, by the word of thy lips I have kept [me from] the paths of the destroyer.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
Uphold my goings in thy paths, [that] my footsteps slip not.
6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
I have called upon thee, for thou wilt hear me, O God: incline thy ear to me, [and hear] my speech.
7 Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
Show thy wonderful loving-kindness, O thou that savest by thy right hand them who put their trust [in thee] from those that rise up [against them].
8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
Keep me as the apple of the eye, hide me under the shade of thy wings.
9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
From the wicked that oppress me, [from] my deadly enemies, [who] encompass me,
10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
They are inclosed in their own fat: with their mouth they speak proudly.
11 Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
They have now compassed us in our steps: they have set their eyes bowing down to the earth;
12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
Like as a lion [that] is greedy of his prey, and as it were a young lion lurking in secret places.
13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
Arise, O LORD disappoint him, cast him down: deliver my soul from the wicked, [who is] thy sword:
14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
From men [who are] thy hand, O LORD, from men of the world, [who have] their portion in [this] life, and whose belly thou fillest with thy hid [treasure]: they are full of children, and leave the rest of their [substance] to their babes.
15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
As for me, I shall behold thy face in righteousness: I shall be satisfied, when I awake, with thy likeness.
