Псалми 17
1 Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
A Prayer of David. Hear, O Yahweh, the right, Attend to my loud cry, Give ear unto my prayer, on lips that would not deceive:
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
From before thee, let my sentence come forth, Thine eyes, behold with equity.
3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
Thou hast tested my heart, hast made inspection by night, hast refined me until thou couldst find nothing, Had I devised evil, my mouth should not have transgressed:
4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
As for the workings of men, By the word of thy lips, have, I, taken heed of the paths of the violent one.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
Thou hast held fast my goings on to thy ways, My footsteps have not been shaken:
6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
I, have called upon thee, for thou wilt answer me, O GOD, —Incline thine ear unto me, Hear thou my speech:
7 Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
Let thy lovingkindness be distinguished, thou Saviour of such as seek refuge from them who lift themselves up against thy right hand.
8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
Guard me, as the pupil of the eye, —Under the shadow of thy wings, wilt thou hide me:
9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
From the face of lawless ones who have treated me with violence, the foes of my soul, who come round against me:
10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
Their own fat [heart], have they shut up, —With their mouth, have they spoken proudly.
11 Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
As for our own goings, now, have they surrounded us, —Their eyes, they fix, bending to the earth:
12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
His likeness, is as a lion, that longeth to rend, and as a young lion, lurking in secret places.
13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
Rise, Yahweh! Confront his face, Bring him down, Deliver my soul from the lawless one [who is] thy sword:
14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
From men [who are] thy hand, O Yahweh, From the men of this age, whose portion, is among the living, and, with thy treasure, thou fillest their bosom, —They must be satisfied with sons, And must leave their abundance to their children: —
15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
I, in righteousness, shall behold thy face, Shall be satisfied when awakened by a vision of thee.
