Псалми 17
1 Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
“A prayer of David.” Hear, O Lord, [the cause of] righteousness, attend unto my entreaty, give ear unto my prayer, coming from lips without deceit.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
Let from thy presence my sentence come forth; let thy eyes behold what is right.
3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
Thou hast proved my heart; thou hast thought of me in the night; thou hast refined me—thou couldst find nothing: my purpose doth not pass beyond [the words of] my mouth.
4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
Among the deeds of men did I observe, by the word of thy lips, the paths of the dissolute.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
My steps held firmly to thy tracks, [and] my footsteps did not slip.
6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
I call on thee, for thou wilt answer me, O God: incline thy ear unto me, hear my speech.
7 Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
Show marvelously thy loving-kindnesses, O thou that savest those who put their trust [in thee] from those that rise up [against them] by thy right hand.
8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
Keep me as the apple of the eye; conceal me under the shadow of thy wings,
9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
From the wicked that despoil me, my enemies, who, to take my life, compass me about.
10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
They are enclosed in their own fat: with their mouth they speak proudly.
11 Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
On our steps they now encompass us: they direct their eyes to turn aside in the land.
12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
Every man is just like a lion that is greedy to tear his prey, and like a young lion lurking in a covert.
13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
Arise, O Lord, prevent him, cast him down; deliver my soul from the wicked, who is thy sword, —
14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
From these men—thy hand—O Lord, from the men of this world, whose portion is in this life, and whose belly thou fillest with thy hidden treasure: they have children in plenty, and leave the rest of their substance to their babes.
15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
As for me, in righteousness shall I behold thy face: I shall be satisfied, when I awake, with contemplating thy likeness.
