Псалми 147
1 Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
Хвалите Господа, яко благ псалом: Богови нашему да усладится хваление.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
Зиждай Иерусалима Господь: разсеяния Израилева соберет:
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
изцеляяй сокрушенныя сердцем и обязуяй сокрушения их:
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
изчитаяй множество звезд, и всем им имена нарицаяй.
5 Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
Велий Господь наш, и велия крепость Его, и разума Его несть числа.
6 Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
Приемляй кроткия Господь, смиряяй же грешники до земли.
7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
Начните Господеви во исповедании, пойте Богови нашему в гуслех:
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
одевающему небо облаки, уготовляющему земли дождь: прозябающему на горах траву и злак на службу человеком:
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
дающему скотом пищу их, и птенцем врановым призывающым Его.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
Не в силе констей восхощет, ниже в лыстех мужеских благоволит:
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
благоволит Господь в боящихся Его и во уповающих на милость Его.
12 Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
Похвали, Иерусалиме, Господа, хвали Бога твоего, Сионе:
13 Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
яко укрепи вереи врат твоих, благослови сыны твоя в тебе.
14 Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
Полагаяй пределы твоя мир, и тука пшенична насыщаяй тя:
15 Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
посылаяй слово Свое земли, до скорости течет слово Его,
16 Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
дающаго снег свой яко волну, мглу яко пепел посыпающаго,
17 Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
метающаго голоть Свой яко хлебы: противу лица мраза Его кто постоит?
18 Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
Послет слово Свое, и истает я: дхнет дух Его, и потекут воды.
19 Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
Возвещаяй слово Свое Иакову, оправдания и судбы Своя Израилеви:
20 Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
не сотвори тако всякому языку, и судбы Своя не яви им.
