Псалми 147
1 Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
Хвалите Господа, јер је слатко певати Бога нашег, јер Благоме приликује хвала.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
Господ зида Јерусалим, сабира расејане синове Израиљеве;
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
Исцељује оне који су скрушеног срца, и лечи туге њихове;
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
Избраја мноштво звезда, и све их зове именом.
5 Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
Велик је Господ наш и велика је крепост Његова, и разуму Његовом нема мере.
6 Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
Прихвата смерне Господ, а безбожне понижава до земље.
7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
Редом певајте Господу хвалу, ударајте Богу нашем у гусле.
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
Он застире небо облацима, спрема земљи дажд, чини те расте на горама трава;
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
Даје стоци пићу њену, и вранићима, који вичу к Њему.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
Не мари за силу коњску, нити су Му мили краци човечији.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
Мили су Господу они који Га се боје, који се уздају у милост Његову.
12 Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
Слави, Јерусалиме, Господа; хвали Бога свог, Сионе!
13 Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
Јер Он утврђује преворнице врата твојих, благосиља синове твоје у теби.
14 Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
Ограђује међе твоје миром, насићава те једре пшенице.
15 Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
Шаље говор свој на земљу, брзо тече реч Његова.
16 Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
Даје снег као вуну, сипа иње као пепео.
17 Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
Баца град свој као залогаје, пред мразом Његовим ко ће остати?
18 Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
Пошаље реч своју, и све се раскрави; дуне духом својим, и потеку воде.
19 Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
Он је јавио реч своју Јакову, наредбе и судове своје Израиљу.
20 Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
Ово није учинио ни једном другом народу, и судова Његових они не знају. Алилуја!
