Псалми 147
1 Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
Hvalite Gospoda, jer je slatko pjevati Boga našega, jer blagome prilikuje hvala.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
Gospod zida Jerusalim, sabira rasijane sinove Izrailjeve;
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
Iscjeljuje one koji su skrušena srca, i lijeèi tuge njihove;
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
Izbraja mnoštvo zvijezda, i sve ih zove imenom.
5 Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
Velik je Gospod naš i velika je krjepost njegova, i razumu njegovu nema mjere.
6 Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
Prihvata smjerne Gospod, a bezbožne ponižava do zemlje.
7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
Redom pjevajte Gospodu hvalu, udarajte Bogu našemu u gusle.
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
On zastire nebo oblacima, sprema zemlji dažd, èini te raste na gorama trava;
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
Daje stoci piæu njezinu, i vraniæima, koji vièu k njemu.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
Ne mari za silu konjsku, niti su mu mili kraci èovjeèiji.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
Mili su Gospodu oni koji ga se boje, koji se uzdaju u milost njegovu.
12 Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
Slavi, Jerusalime, Gospoda; hvali Boga svojega, Sione!
13 Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
Jer on utvrðuje prijevornice vrata tvojih, blagosilja sinove tvoje u tebi.
14 Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
Ograðuje meðe tvoje mirom, nasiæava te jedre pšenice.
15 Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
Šalje govor svoj na zemlju, brzo teèe rijeè njegova.
16 Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
Daje snijeg kao vunu, sipa inje kao pepeo.
17 Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
Baca grad svoj kao zalogaje, pred mrazom njegovijem ko æe ostati?
18 Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
Pošlje rijeè svoju, i sve se raskravi; dune duhom svojim, i poteku vode.
19 Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
On je javio rijeè svoju Jakovu, naredbe i sudove svoje Izrailju.
20 Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
Ovo nije uèinio nijednome drugom narodu, i sudova njegovijeh oni ne znaju. Aliluja!
