Псалми 147
1 Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
Treño t’Ià! Amy te soa ty fijejoañe aman’ Añaharentika; toe fanjàka naho mañeva ty fandrengeañe Aze.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
Ampitomboe’ Iehovà t’Ierosalaime: atonto’e o añombelahi-mavo’ o nte-Israeleoo.
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
Jangane’e ty mikoretse añ’arofo, ho bandie’e o fere’eo.
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
Volilie’e ty ia’ o vasiañeo; songa kanjie’e ami’ty añara’e.
5 Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
Jabahinake i Talèn-tikañey, ra’elahy an-kafatrarañe; tsy taka-jehèñe ty hilala’e.
6 Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
Tohaña’ Iehovà o mirèkeo, gorè’e an-tane ty lo-tsereke.
7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
Sabò am-pañandriañañe t’Iehovà; Rengeo t’i Andrianañahare am-piarahañe marovany,
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
Ie ty mpandafike rahoñe an-dikerañe eñe, naho mpañajary orañe an-tane atoy, naho mampitiry ahetse am-bohitse ey.
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
Fahana’e hàneñe o bibio, naho o ana-koàke migagakeo.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
Tsy ty haozara’ o soavalao ty mahahaha Aze, tsy ty kitson-dahilahy ro ifalea’e.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
Ondaty mañeveñe ama’eo ro noro’ Iehovà, o mpitamà ty hafatram-pikokoa’eo.
12 Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
Rengeo t’Iehovà, ry Ierosalaime; onjono t’i Andrianañahare’o, ry Tsiône.
13 Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
Fa nampifatrare’e o sikadan-dalam-bei’oo; tahie’e o ajalahy ama’oo.
14 Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
Ampierañerañe’e o efe-tane’oo, vaho ampieneña’e ampemba soa.
15 Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
Ahitri’e mb’an-tane atoy o fetse’eo, mipirirìtse o taro’eo.
16 Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
Anjotsoa’e oram-panala hoe volon’ añondry; afiafia’e hoe lavenoke ty fanala.
17 Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
Afitse’e ami’ty minjikio’e ty havandra’e, ia ty mahafijohañe miatreke ty fangoratsaha’e.
18 Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
Irahe’e mb’eo o tsara’eo le mitranake iereo; ampitiofe’e o tio’eo, vaho ampidoañe’e rano.
19 Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
Talilie’e am’ Iakobe ty tsara’e; am’ Israele o fañè’eo naho o fepè’eo.
20 Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
Tsy nanoe’e izay o tane ila’eo; tsy fohi’ iereo o nafè’eo. Treño t’Ià.
