Псалми 147
1 Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
Teiciet To Kungu, jo ir labi, mūsu Dievu slavēt; šī teikšana ir mīlīga un pieklājās.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
Tas Kungs uztaisa Jeruzālemi, Viņš sapulcina Israēla ļaudis, kas bija izdzīti.
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
Viņš dziedina tos, kam satriektas sirdis, un remdē viņu sāpes.
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
Viņš skaita zvaigžņu pulku, Viņš sauc tās visas pa vārdam.
5 Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
Mūsu Kungs ir liels un varens spēkā, Viņa gudrība ir neizmērojama.
6 Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
Tas Kungs paceļ bēdīgos un pazemo bezdievīgos līdz zemei.
7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
Pateiciet Tam Kungam ar slavas dziesmām, teiciet mūsu Dievu ar koklēm!
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
Viņš debesi apklāj ar mākoņiem, Viņš lietu dod zemei, Viņš liek zālei augt uz kalniem;
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
Viņš lopiem dod barību, jauniem kraukļiem, kad tie sauc.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
Viņam nav labs prāts pie zirga stipruma, Viņam nepatīk vīra lieli.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
Tam Kungam patīk tie, kas Viņu bīstas, kas gaida uz Viņa žēlastību.
12 Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
Teici To Kungu, Jeruzāleme, slavē savu Dievu, Ciāna.
13 Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
Jo Viņš stiprina tavu vārtu aizšaujamos, Viņš svētī tavus bērnus tur iekšā.
14 Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
Viņš dod mieru tavām robežām, Viņš tevi paēdina ar briedušiem kviešiem.
15 Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
Viņš sūta Savas apsolīšanas virs zemes, Viņa vārds tek(izplatās) ar steigšanos.
16 Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
Viņš dod sniegu kā vilnu, Viņš kaisa salnu kā pelnus.
17 Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
Viņš met Savu krusu kā kumosus. Kas var pastāvēt priekš Viņa aukstuma?
18 Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
Viņš sūta Savu vārdu, un kūst, Viņš liek savam vējam pūst, tad ūdeņi notek.
19 Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
Viņš Jēkabam dara zināmu Savu vārdu, Israēlim Savus likumus un tiesas,
20 Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
Tā Viņš nedara nevienai citai tautai; Viņa tiesas tās nepazīst. Alleluja!
