< Псалми 147 >

1 Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
LODATE il Signore; Perciocchè egli [è] cosa buona e dilettevole di salmeggiar l'Iddio nostro; La lode [è] decevole.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
Il Signore è quel ch'edifica Gerusalemme; Egli raccoglierà i dispersi d'Israele.
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
[Egli è quel] che guarisce quelli che hanno il cuor rotto, E fascia le lor doglie;
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
Che conta il numero delle stelle; Che le chiama tutte per li nomi [loro].
5 Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
Il nostro Signore [è] grande, e di gran forza; La sua intelligenza [è] infinita.
6 Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
Il Signore solleva i mansueti; Ed abbatte gli empi fino a terra.
7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
Cantate al Signore con lode; Salmeggiate colla cetera all'Iddio nostro;
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
Il qual copre il cielo di nuvole, Ed apparecchia la pioggia alla terra, [E] fa che i monti producono l'erba.
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
Che dà la sua pastura al bestiame. A' figli de' corvi, che gridano.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
Egli non si compiace nella forza del cavallo; Egli non gradisce le gambe dell'uomo.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
Il Signore gradisce quelli che lo temono, Quelli che sperano nella sua benignità.
12 Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
Gerusalemme, celebra il Signore; Sion, loda il tuo Dio.
13 Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
Perciocchè egli rinforza le sbarre delle tue porte; Egli benedice i tuoi figliuoli in mezzo di te.
14 Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
[Egli è quel] che mantiene il tuo paese in pace; Che ti sazia di grascia di frumento;
15 Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
Che manda il suo dire in terra; [E] la sua parola corre velocissimamente;
16 Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
Che manda la neve a guisa di lana; Che sparge la brina a guisa di cenere;
17 Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
Che getta il suo ghiaccio come [per] pezzi; [E] chi potrà durar davanti al suo freddo?
18 Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
Egli manda la sua parola, e fa struggere quelle cose; Egli fa soffiare il suo vento, [è] le acque corrono.
19 Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
Egli annunzia le sue parole a Giacobbe; I suoi statuti e le sue leggi ad Israele.
20 Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
Egli non ha fatto così a tutte le genti; Ed esse non conoscono le [sue] leggi. Alleluia.

< Псалми 147 >