Псалми 147
1 Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
Aleluja! Hvalite Jahvu jer je dobar, pjevajte Bogu našem jer je sladak; svake hvale on je dostojan!
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
Jahve gradi Jeruzalem, sabire raspršene Izraelce.
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
On liječi one koji su srca skršena i povija rane njihove.
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
On određuje broj zvijezda, svaku njezinim imenom naziva.
5 Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
Velik je naš Gospodin i svesilan, nema mjere mudrosti njegovoj.
6 Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
Jahve pridiže ponizne, zlotvore do zemlje snizuje.
7 Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
Pjevajte Jahvi pjesmu zahvalnu, svirajte na citari Bogu našem!
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
Oblacima on prekriva nebesa i zemlji kišu sprema; daje da po bregovima raste trava i bilje na službu čovjeku.
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
On stoci hranu daje i mladim gavranima kada grakću.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
Za konjsku snagu on ne mari nit' mu se mile bedra čovječja.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
Mili su Jahvi oni koji se njega boje, koji se uzdaju u dobrotu njegovu.
12 Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
Slavi Jahvu, Jeruzaleme, hvali Boga svoga, Sione!
13 Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
On učvrsti zasune vrata tvojih, blagoslovi u tebi tvoje sinove.
14 Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
On dade mir granicama tvojim, pšenicom te hrani najboljom.
15 Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
Besjedu svoju šalje na zemlju, brzo trči riječ njegova.
16 Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
Kao vunu snijeg razbacuje, prosipa mraz poput pepela.
17 Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
On sipa grÓad kao zalogaje, voda mrzne od njegove studeni.
18 Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
Riječ svoju pošalje i vode se tope; dunu vjetrom i vode otječu.
19 Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
Riječ svoju on objavi Jakovu, odluke svoje i zakone Izraelu.
20 Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
Ne učini tako nijednom narodu: nijednom naredbe svoje ne objavi! Aleluja!
