< Псалми 144 >

1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Salmo de David. Bendito sea el SEÑOR, mi roca, que enseña mis manos a la batalla, y mis dedos a la guerra.
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
Misericordia mía y mi castillo, altura mía y mi libertador, escudo mío, en quien he confiado; el que allana mi pueblo delante de mí.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
Oh SEÑOR, ¿qué es el hombre, que lo conoces? ¿O el hijo del hombre, para que lo estimes?
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
El hombre es semejante a la vanidad; sus días son como la sombra que pasa.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Oh SEÑOR, abaja tus cielos y desciende; toca los montes, y humeen.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Despide relámpagos, y disípalos, envía tus saetas, y contúrbalos.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Envía tu mano desde lo alto; redímeme, y sácame de las muchas aguas, de la mano de los hijos extraños;
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
cuya boca habla vanidad, y su diestra es diestra de mentira.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
Oh Dios, a ti cantaré canción nueva; con salterio, con decacordio cantaré a ti.
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
Tú, el que da salud a los reyes, el que redime a David su siervo de maligna espada.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
Redímeme, y sálvame de mano de los hijos extraños, cuya boca habla vanidad, y su diestra es diestra de mentira.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
Que nuestros hijos sean como plantas crecidas en su juventud; nuestras hijas como las esquinas labradas a manera de las de un palacio;
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
nuestros graneros llenos, provistos de toda suerte de grano; nuestros ganados, que paran a millares y diez millares en nuestras plazas;
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
que nuestros bueyes estén fuertes para el trabajo; que no tengamos asalto, ni que hacer salida, ni grito de alarma en nuestras plazas.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Bienaventurado el pueblo que tiene esto; bienaventurado el pueblo cuyo Dios es el SEÑOR.

< Псалми 144 >