Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
De David. Bendito sea Yahvé, mi piedra; Él adiestra mis manos para la pelea, mis dedos para la guerra;
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
Él es mi alcázar y mi libertador, el broquel con que me cubro; Él es quien me somete los pueblos.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
Yahvé ¿qué es el hombre para que de él te ocupes, el hijo de hombre para que pienses en él?
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
El hombre es semejante al soplo del viento; sus días, como sombra que pasa.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Oh Yahvé, inclina tus cielos y desciende; toca los montes y humearán.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Arroja tu rayo y dispérsalos, asesta tus flechas y desconciértalos.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Extiende tu mano desde lo alto y arrebátame sálvame de las muchas aguas, del poder de gente extranjera,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
que con la boca habla mentiras, y con la diestra jura en falso.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
Quiero cantarte, oh Dios, un cántico nuevo, con el salterio de diez cuerdas te cantaré:
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
“El que da la victoria a los reyes, que salvó a David, su siervo, de la fatal espada,
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
me ha salvado y me ha librado de la mano de gente extranjera, que con la boca habla mentiras y con la diestra jura en falso.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
Nuestros hijos son como plantas que crecen en la flor de su edad; nuestras hijas, como columnas de ángulo, talladas para adorno de un palacio.
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
Nuestros graneros están llenos, rebosantes de toda clase de frutos. Nuestras ovejas, mil veces fecundas, se multiplican a miríadas en nuestros campos;
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
nuestros bueyes son robustos. No hay brechas ni salidas en nuestros muros ni llanto en nuestras plazas.”
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Dichoso el pueblo que tanto tiene; dichoso el pueblo cuyo Dios es Yahvé.
