Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Av David. Lovet være Herren, min klippe, han som oplærer mine hender til strid, mine fingrer til krig,
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
min miskunn og min festning, min borg og min redningsmann, mitt skjold og den jeg tar min tilflukt til, den som tvinger mitt folk under mig.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
Herre, hvad er et menneske, at du kjenner ham, et menneskebarn, at du akter på ham!
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Et menneske er lik et åndepust, hans dager er som en skygge som farer forbi.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Herre, bøi din himmel og far ned, rør ved fjellene så de ryker!
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
La lynet lyne og spred dem, send dine piler og skrem dem!
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Rekk ut dine hender fra det høie, fri mig og frels mig fra store vann, fra fremmedes hånd,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
de hvis munn taler svik, og hvis høire hånd er en løgnens hånd.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
Gud! En ny sang vil jeg synge dig, til tistrenget harpe vil jeg lovsynge dig,
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
du som gir kongene frelse, som redder David, din tjener, fra det onde sverd.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
Frels mig og fri mig fra fremmedes hånd, de hvis munn taler svik, og hvis høire hånd er en løgnens hånd,
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
forat våre sønner må være som planter, høit vokset i sin ungdom, våre døtre som hjørnestolper, hugget som til et slott,
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
forat våre forrådshus må være fulle og gi av alle slag, at vårt småfe må øke sig i tusentall, ja i titusentall på våre gater,
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
at våre kuer må ha kalv, at det ingen skade må være og intet tap og intet klageskrik på våre gater.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Salig er det folk som det går således; salig er det folk hvis Gud Herren er.
