Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
a i Davide Andriañeñe t’Iehovà lamilamiko, mpañoke o tañakoo hialy, ty rambon-tañako hihotakotake,
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
i mpiferenaiñe ahy naho rovakoy, ie tambohoko abo naho ty Mpañahañ’ahy, ty kalan-defoko naho fipalirako, mpampiambàne’ ondatikoo amako.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
O ry Iehovà, inoñ’ ondatio te haoñe’o, naho o ana’ondatio t’ie tsakorè’o?
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Fa hoe kofòke t’indaty; talinjo mihelañe o andro’eo.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Avohoro o likera’oo ry Iehovà le mizotsoa; paoho o vohitseo hahatoeñe.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Ahiririño mb’eo ty helatse hampiparatsiahe’o, iraho mb’eo o ana-pale’oo hampibaibay iareo.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Ahitsio hirik’añ’abo añe ty fità’o; avotsoro iraho naho hahao amo alon-driake ra’elahio, naho am-pità’ o ambahinio,
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
fa bodiak’ avao ty falie’ iareo, vaho fitàn-kavanam-pamañahy ty fitàn-kavana’ iareo.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
Ho saboeko sabo vao irehe ry Andrianañahare; hititihako marovany folo-taly hibekobekoako fandrengeañe,
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
ie tolora’o rombake o Mpanjakao, naho mamotsotse i Davide mpitoro’oy ami’ty fibara mijoy.
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
Hahao iraho naho avotsoro am-pità’ ondaty alik’amakoo, fa mandañitse avao ty falie’ iareo, vaho ty fitàn-kavana’ iareo ro fitan-kavanam-bìlañe.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
Soa te ho hatae toratora’e o anadahin-tikañeo ami’ty hatora’ iareo vaho ho fahan-kotsoke niranjieñe ami’ty satan’ anjomba o anak-ampelan-tikañeo.
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
Le ho pea o rihantikañeo, mañakatse ze hene karazam-bokatse, naho hitombo añ’arivo o añondrin-tikañeo, le añ’aleale ty an-teten-tikañ’ao;
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
Le hitohetse iaby ty añomben-tika, naho tsy ho an-keba’e o kijolio, tsy ama’e ao ty hasese añe, vaho tsy ho an-dalan-tikañe ey ty koi-doza.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Haha t’indaty mitoetse hoe izay; fale t’indaty naho Iehovà ro Andrianañahare’e.
