Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Psalmus David Adversus Goliath. Benedictus Dominus Deus meus, qui docet manus meas ad praelium, et digitos meos ad bellum.
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
Misericordia mea, et refugium meum: susceptor meus, et liberator meus: Protector meus, et in ipso speravi: qui subdit populum meum sub me.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
Domine quid est homo, quia innotuisti ei? aut filius hominis, quia reputas eum?
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Homo vanitati similis factus est: dies eius sicut umbra praetereunt.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Domine inclina caelos tuos, et descende: tange montes, et fumigabunt.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Fulgura coruscationem, et dissipabis eos: emitte sagittas tuas, et conturbabis eos:
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Emitte manum tuam de alto, eripe me, et libera me de aquis multis: de manu filiorum alienorum.
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
Quorum os locutum est vanitatem: et dextera eorum, dextera iniquitatis.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
Deus canticum novum cantabo tibi: in psalterio, decachordo psallam tibi.
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
Qui das salutem regibus: qui redemisti David servum tuum de gladio maligno:
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
eripe me. Et erue me de manu filiorum alienorum, quorum os locutum est vanitatem: et dextera eorum, dextera iniquitatis:
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
Quorum filii, sicut novellae plantationes in iuventute sua. Filiae eorum compositae: circumornatae ut similitudo templi.
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
Promptuaria eorum plena, eructantia ex hoc in illud. Oves eorum foetosae, abundantes in egressibus suis:
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
boves eorum crassae. Non est ruina maceriae, neque transitus: neque clamor in plateis eorum.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Beatum dixerunt populum, cui haec sunt: beatus populus, cuius Dominus Deus eius.
