Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Psalmus David. Adversus Goliath. Benedictus Dominus Deus meus, qui docet manus meas ad prælium, et digitos meos ad bellum.
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
Misericordia mea et refugium meum; susceptor meus et liberator meus; protector meus, et in ipso speravi, qui subdit populum meum sub me.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
Domine, quid est homo, quia innotuisti ei? aut filius hominis, quia reputas eum?
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Homo vanitati similis factus est; dies ejus sicut umbra prætereunt.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Domine, inclina cælos tuos, et descende; tange montes, et fumigabunt.
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
Fulgura coruscationem, et dissipabis eos; emitte sagittas tuas, et conturbabis eos.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Emitte manum tuam de alto: eripe me, et libera me de aquis multis, de manu filiorum alienorum:
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
quorum os locutum est vanitatem, et dextera eorum dextera iniquitatis.
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
Deus, canticum novum cantabo tibi; in psalterio decachordo psallam tibi.
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
Qui das salutem regibus, qui redemisti David servum tuum de gladio maligno,
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
eripe me, et erue me de manu filiorum alienorum, quorum os locutum est vanitatem, et dextera eorum dextera iniquitatis.
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
Quorum filii sicut novellæ plantationes in juventute sua; filiæ eorum compositæ, circumornatæ ut similitudo templi.
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
Promptuaria eorum plena, eructantia ex hoc in illud; oves eorum fœtosæ, abundantes in egressibus suis;
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
boves eorum crassæ. Non est ruina maceriæ, neque transitus, neque clamor in plateis eorum.
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
Beatum dixerunt populum cui hæc sunt; beatus populus cujus Dominus Deus ejus.
