Псалми 144
1 Давидов псалом. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият,
Dávidtól. Áldva legyen az Örökkévaló én sziklám, ki kezeimet háborúra tanítja, újjaimat harczra.
2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.
Kegyelmem és váram, mentsváram és megszabadítóm nekem, pajzsom, s ő benne kerestem menedéket, a ki népeket leigáz én alám.
3 Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!
Örökkévaló, mi az ember, hogy őt megismerted, a halandó fia, hogy őt számba vetted?
4 Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.
Az ember a lehelethez hasonlít, napjai mint a muló árnyék.
5 Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.
Örökkévaló, hajtsd meg egedet és szállj le, érintsd meg a hegyeket, hogy füstölögjenek;
6 Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.
hajíts villámot és szórd szét őket, küldd nyilaidat és zavard meg őket.
7 Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,
Nyújtsd ki kezedet a magasból, ragadj ki és ments meg nagy vizektől, az idegenek kezéböl;
8 Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа,
kiknek szája hamisat beszélt és jobbjuk hazugság jobbja,
9 Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваление на Тебе,
Isten, új éneket hadd énekelek neked, tíz huru lanton hadd zengek nehed.
10 Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.
Ki segedelmet adott királyoknak, ki kiragadta szolgáját, Dávidot gonosz kardtól:
11 Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница в клетва е десница на лъжа.
ragadj ki és ments meg engem az idegenek kezéből, kiknek szája hamisat beszélt, és jobbjuk hazugság jobbja;
12 Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;
A midőn fiaink akár csemeték, nagyra nevelve ifjúkorukban, leányaink akár sarokpillérek, kivágva templomnak mintájára;
13 Когато житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, И овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;
csürjeink telvék, nyújtva eleséget eleségre, juhaink ezrivel szaporodnak, tizezrivel térségeinken;
14 Когато воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;
ökreink megterhelve – sem rés, sem kivonulás, sem sikoltás piaczainkon:
15 Тогава блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!
boldog a nép, melynek így vagyon dolga, boldog a nép, melynek az Örökkévaló az ő Istene!
